8 июн. 2019 г., 15:13

Стогодишен дъжд

5.1K 16 40
00:00
02:38

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Нарлиева Все права защищены

СТОГОДИШЕН ДЪЖД

 

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май.

 

И животът омекна. Изплака си всичките думи.
После всичките хлябове. Сетне - и всички деца.
От червения восък на няколко мокри зокума
си направихме нови, подводни, безбрежни сърца.

 

Сто години обичахме с тях. И обичахме много.
Светлината събирахме с теб в океанския мрак.
Бяхме първата клисава глина в ръцете на Бога,
Който в лятната бездна земята създаваше пак.

 

Сто години домът ни потъваше все по-дълбоко
като зрънце на черните миди във гладната паст.
И сега е тъй бял, че безценната бисерна стока
струва колкото всичко потънало. Колкото нас.

 

Сто години подводни камбани по празници пяха
и животът бе златно мехурче от дъх на човек.
Дъждовете ни бяха вечерна и утринна стряха.
Сто години живяхме. И нямахме Ноев ковчег.

 

И когато отново настана голямата суша,
и застърга с крила скакалец в избелели бодли,
ти си тръгна с дъжда. А пък аз продължавам да слушам.
И дъждът на сърцето ми няма да спре да вали.

 

Автор: Петя Цонева

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=437880386760211&id=354420198439564

 

Прочит: Мая Нарлиева

Музика: Юрума, "Kiss the rain"

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Безжичен! Покрай теб и аз си припомних невороятната поезия на Петя.
  • Браво. Слушах много внимателно. Минорният тембър на гласа ти, и вградената в него тъга, го правят изключително подходящ за това прекрасно стихотворение. Слушах и формално - за паузите. Тук са много точни, като че ли си тактуваш или използваш метроном. Разбира се, зная, че е естествено. Браво и на двете!
  • И накъде, казваш, трЪгна?
    Шегувам се!
  • Много сте добри и двете, момичета!
    Тръгнахте ми коравото мъжко сърце ...
    Поезия...
  • Албенка!

Стогодишен дъжд 🇧🇬

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
3.1K 37 30

Выбор редактора

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Гъдулар 🇧🇬

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Възнеслата се душа(Аудио запис на разказ) 🇧🇬

ralicapoetry

Автор на разказа: ralicapoetry Запис: ralicapoetry Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско пр...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...