3 июн. 2019 г., 13:00  

Стогодишен дъжд 

  Поэзия » Любовная
656 25 30

© Петя Цонева Все права защищены

СТОГОДИШЕН ДЪЖД
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май. ...
  1435  14  39 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Още веднъж, благодаря ви!
  • Тая женска орисия -
    няма угодия:
    ту ни суша друса,
    ту се давим във стихии,



    Прекрасно!
  • Обичам да те чета, Пете.
  • За охлаждане на страстите мога да почерпя с по сладолед!

    Всъщност съм тук, за да кажа на Петра, че това стихотворение влиза венозно от първи ред и страшно много ме изкушава да пробвам аудио прочит.
  • Лиа, много си мнителна. Само това искам да кажа.
  • И на мен не ми приляга твоето отношение, но това не те прави по-малко човек за мен. По-умните глави са измислили - "Европейска конвенция за правата на човека". Ако ти е омръзнало да слушаш и четеш "несъвършени" неща, може да си припомниш какво пише там. Последните дни, четейки коментарите ти, си помислих: " Ето, Мария показа потенциала си да бъде един добър критик!" А сега, дори не искам да мисля за теб. Тук, намерих хора от които да се възхищавам. С удоволствие чета творбите им и не коментирам, защото не се чувствам достойна да го правя. А ти не само опорочаваш творбите им, но и обиждаш на външен признак! Винаги съм се опитвала да бъда обективна към творбите. Чета и оценявам с пет, всичко написано, дори от хора, които не ме харесват и/или са ме обиждали, но ти ще си първата, която нито ще чета вече, нито оценявам. Не за друго, ми защото такива като мен те "петнят". Само се чудя от къде идва мръсотията и къде е изцапано най-много!
    Извинявам се на Петра и на всички, които четат!
  • Моите уважения към Петра(Петя Цонева) за поезията, с която ни радва и, която аз рядко смея да коментирам по простата причина, че и аз съм "недорасла" да давам мнение за подобни творби. Хора като Мая Наралиева, Петра, Надя, Роби и още...(нека да не ги изброявам) са своего рода еталон за мен.
    Към Мария: Аз не помня да съм ти давала правото да ми отговаряш или говориш от мое име?
    Не за пръв път чета подобни коментари от твоя страна, от които се чувствам лично обидена.
    Трябва ли да се чувствам и заплашена?! Усмивка! Моята само, че е крива Мария и не крие скрита гротеска подигравка. Аз също имам говорен проблем и не съм с чиста дикция - фъфлене на ш и ж, поради специфичността на захапката и разположение на зъбите при максилата. Да ти кажа при полския език върши прекрасна работа,в Българския си ми личи. И какво да направя Мария,а? Да спра да пиша или да живея, защото такива като нас, с минимални или не толкова минимални говорни и/или други проблеми не ти прилягат!?
  • Благодаря ви, че сте тук. Всеки стих, роден от сърцето, е чудо. Вярно, не всички могат да вадят съвършени фигури от камъните като Микеланджело, но всеки умее да усеща и да изживява своето чудо.
    Мая!!! Разкривам една тайна - Мая е причината да започна да участвам в такива форуми - първо заради неин стих в друг сайт, и второ - защото е много убедителна!
  • Талантът, както и да го наречеш си е талант. Прегръщам те, Петра!
  • Зависи какво влагаш в думата чудесно. За мен тя идва от чудо. Повече от това, здраве. Какво си търся, аз си знам. А ти знаеш истината. На мен отдавна ми мина гневът, просто искам да знаеш, че знам какви отрицателни емоции съм ти причинила с тоя запис, без да подозирам. Не мога да ти се извиня за това, че рецитирам добре, съжалявам. Поработи над чувствата си, аз не спирам да го правя. Коментарът ми беше шега. А едно стихотворение и гениално да е, ако темата е прекалено експлоатирана, не впечатлява толкова. Това е единствената ми забележка, на пръв прочит. Ако държиш на по-задълбочен коментар, ще се зачета по-внимателно, защото предишният ти звучеше като предизвикателство. Горко на този, който се изкушава, но дваж по-горко на изкусителя. Нейсе, от два дни чета стихотворения, за да докажа, че не съм олигофрен. Май стига, а? Знам, че ще кажеш, че не е бил лично към мен предишният ти коментар, аз ти отговарям от името на всички недорасли да коментират, включително и от твое.
  • Ти да видиш! 😀
    Мария, спамиш отново и мисля, че просто си търсиш компания за разговор. Но в мое лице няма да я откриеш - трудно стигам до логика в коментарите ти.
    Стихотворението е много повече от чудесно...
  • Ти, завистливке такава, да мълчиш, че пак ще ти изпратя запис на някое твое стихотворение в мое изпълнение и ще ти разваля настроението. Това е заплаха. Причинява морални щети. Усмивка. Извод, не вършете нещо по-добре от другите, ще им причините страдание. Петя, чудесно стихотворение, поздравления.
  • Петя!!!! Чувствам се недорасла да те коментирам...
  • О, браво!!!
  • !!!
  • Благодаря ви от сърце!
  • Изплакано и нарисувано!
  • Тъгата покрива с вода сто години.
    Сърцето не спира да звъни шепнешком...
    Нима щом реши да тръгне и замине,
    ще отнесе любов, радост и дом?

    Изключително въздействие,красиви метафори и едно лирично признание, което усилва ефекта на внушения,че водата е в основата на щастието,но е и безмълвен свидетел на раздялата, като с нея си тръгват и толкова хубави чувства и мисли.
    Поздравления,Петра!
  • Оо! Невероятно силно! Аплодисменти за Таланта ти! Възхитена съм! Избухвам от възторг
  • Дай, Боже, всекиму, този стогодишен дъжд... Благодаря, за Поезията.
  • Възхитена съм! Прекрасна творба! Останах без дъх!
  • Топла благодарност за коментарите. Радвам се, че стихът ви е докоснал.
  • Поздравления!
  • Голяма си, Петя Цонева!... 🍀
  • Остави ме безмълвна... Изключителна творба, поклон...
  • Много е красиво!
  • Прекланям се пред таланта ти! Отново ме нахрани с Поезия!!!
  • Противоречиво точно като живота. Някак минорно, но с усещане за топлина и живот. Поздравления!
  • Разкошно е!
  • Съпреживях и душата ми още се къпе в дъжда.
    Благодаря за безценната емоция!
Предложения
: ??:??