AnabeII
137 результатов
В деня, когато съм родена,
е нямало орисници и феи.
Да наричат и заклеват мен
дошли са сили черни и бели.
Небето мълния раздрала! ...
  294  14 
Думи, думи, думи. Хиляди, милиони.
Като леден вятър драскаха лицето.
Думи. Много думи! На вагони...
Топлеха отвън. Не стигаха сърцето.
Тежаха сякаш камъни върху ми! ...
  263 
  492 
  348 
  371 
  378 
  353 
Добрината ви-употребен бонбон,
на онази другата по нищо не прилича.
Тази в прашлясал, стар шаблон,
която от очите (ви) потича...
детонирала душата във конвулсии. ...
  223 
Не играйте с мен, когато не играя
и бяла котка помежду ни ще замърка...
Ако съм принудена, обаче да играя,
и Черното над мен ще се прекръсти.
Елате. Седнете на масата пред мен... ...
  236 
Луната е облякла пак въздишка,
звездите са принцеси в карнавал.
Небето сиво, като остаряла мишка,
се оглежда в локви от печал.
Любовта в забравена подкова, ...
  289 
  358 
  334 
  373 
- Не искам да бъда с теб! - извикала Светлината - Колко пъти да ти казвам?! Не те искам!!
- Ще ме поискаш, ще видиш! Ти ще станеш моя! - отвърнала Тъмнината.
Светлината се ядосала и побягнала. Бягала, бягала накъдето и видят очите. А после, щом се уморила, седнала под едно дърво и започнала да плаче ...
  242 
Живеех на първия етаж от стара, аристократична къща, която за добро или зло се намираше пред главна улица. Бях свикнал с шума от трафика на милионите коли и автобуси, които минаваха по нея. Прозореца ми беше точно зад светофара и често подпирах лакти на перваза, докато пушех и наблюдавах хората. При ...
  245 
  361 
  469 
Анабел
По пътеките отъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят... ...
  643 
Аз знам нощта е черна рокля,
която утрото по навик си облича.
Или пък... просто минало е през
комина, там на бабината къща...
И знам, че палачинка е луната, ...
  582 
Пак те чувам, море...
... и пак те чувам все едно пред мен си,
вълните по брега безкраен пак се плискат.
Изгубват се години като избягали мъниста
и очите ми по детски пак натам се взират... ...
  621 
  514 
Много са писали за прошката. Най-много онези, които казват, че трябва да простиш, акооо... едва ли не, ти е мил живота. И много малко да не кажа хич, онези, които казват, че има неща, които не трябва да прощаваш. Умишлено причинената болка и вреда например. Търсих много информация за прошката. Намир ...
  338 
  371 
  330 
  361 
  422  11 
Той беше пазач на някакъв склад и работеше нощна смяна. Тя - обикновена продавачка в квартален маркет. Децата им бяха пораснали и вече бяха влезли в житейската центрофуга...
Той и тя живееха в панелка и едва свързваха двата края. Бяха на възраст и получаваха ниски заплати. Дните им бяха еднообразни ...
  383  19 
  341 
  313 
  463  10 
  366 
  378  12 
Една жена върви навън...
А нощ е вън и е студено.
Тя е бяла като чуден сън...
Бяла е. А в гората черно.
Една жена върви навън... ...
  193 
  299 
Тревите целуват вечер клоните
и миглите им мокри тихо парят...
Тлеят светлинки зад прозорците,
а после със звездите си говорят.
Привел геранът морно раменете си, ...
  202 
  286 
  303 
  282 
Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ, ...
  237 
Спомням си много добре кога донесоха А29.
Беше през ноември миналата година, когато небето тежеше, сякаш бе глътнало цяло стадо волове. Брезичките трептяха тревожно и хилядите им листенца шушукаха едно с друго притеснени за своята съдба. Ако някой в този живот можеше да улови вятъра, то това бяха им ...
  291 
Предложения
: ??:??