- Здравей, Антонио, добре дошъл!
Момчето се обърна с гръб и донамести слушалките в ушите си, набирайки линк на телефона си. Дядо Евтим извиси глас отново :
- Добре дошъл, казвам! Как си?
Безмълвието на тийнейджъра подпали душата на Евтим. Че като викна…
- Ей, ако ще ми идваш пак, за да се зомбираш с тия електронни бъзикни, по-добре се връщай от сега! Ти да ни видиш ли идваш, или да си вадиш очите, взрян в екранчета. Ушите ти сигурно са жабясали вече от тия слушалки!
- Остави детето, бе Евтиме. От сутрин до вечер е зает с учене, поне днес да се позабавлява и да отдъхне при нас, скочи да го защитава пак баба му Соня. Ееей, голям мърморан си станал! Уж си съвременен човек, инженер, с компютър работиш, телефонът ти все в ръцете, а на детето бучиш.
- Майка му и баща му са виновни! Дето му навряха в ръцете таблет от пет годишен! То не бяха плейстейшъни, компютри, а сега и този телефон! Добре си беше със стария, работеше, защо трябваше нов да му купуват! Ама не – с повече екстри да е, повече ...