Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред вас. Беше ми толкова самотно в оня огромен стар замък, където стъпките ми пронизваха тишината на празните каменни зали, а пламъците в огнището се гърчеха и съскаха като змии.
Глупости говоря, не е това. Всичко беше заради Бирк. Търсех го навсякъде. Трябваше да го намеря. Надявах се, че и той ме търси. И ако се появявам по-често сред хора, на различни места, ще ме открие по-лесно. Трябваше само да променя името си, защото се страхувах, че ще ме избягвате, ако разберете, че баща ми е опасен разбойник.
Да, аз съм Роня, дъщерята на разбойника Матис.
Мислехте, че не съществувам, нали? Че милата Астрид Анна Емилия ме е измислила? Нищо подобно! Тя само пренесе върху хартията това, което ѝ разказах. ...