Ivita_Mirianova (Ивита) - Произведения

Двата бора – първа част 🇧🇬

Със синовете му растяха двата бора в двора на хаджи Станко.
Щом една ранна пролет се родиха близнаците Христо и Драган, старият чорбаджия Въло Чемшира впрегна воловете и призори пое към града. Придошла бе реката досами селото, каруцата почти затъна в тинята, но старецът не се отказа. Върна се от паз ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-06-09T19:00:07+03:00 1.1K 11 26

Въжеиграчът 🇧🇬

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-05-25T19:04:42+03:00 1.9K 16 58

Орлицата- 4 🇧🇬

Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-04-20T17:42:39+03:00 927 4 12

Сам 🇧🇬

Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-04-15T07:02:59+03:00 679 6 9

Орлицата- 3 🇧🇬

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-29T20:20:22+03:00 1.7K 5 16

Орлицата- 2 🇧🇬

Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-25T16:43:00+02:00 983 3 13

Орлицата- 1 🇧🇬

Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-23T17:18:23+02:00 1.1K 4 16

За черпака, байряка и магарето 🇧🇬

И перото казват е черпак.
Недай си, Боже -
в ръце на глупак.
Вдига байряк чул- недочул.
И магаре е - има си стил! ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-03-13T21:57:55+02:00 1.2K 3 6

Болка 🇧🇬

С хематомно лустро в очите
хищни птици раздират деня,
и с воят сиренен в душите
бели ангели нямо кръжат.
А пътят с отоци в плещѝте ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-03-09T16:18:18+02:00 707 6 9

Писмо до Украйна 🇧🇬

Скъпи Володя и Саша,
Таня, Андрий и Витали,
простете сълзите ми, братя...
Гняв гори ме в душата.
В лицемерие светът се удави, ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-02-25T15:51:05+02:00 2K 3 6

Бяла сълза 🇧🇬

Изплита лилавата прежда
денят над върхари и път,
в лъчите на тиха надежда
безгласно потъва дъхът.
Звънят във простора юздите ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-02-23T21:43:30+02:00 761 7 10

Последният богомил 🇧🇬

Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...

Ivita_Mirianova

Проза

2022-02-22T18:00:56+02:00 1.6K 5 12

Денят на смъртта 🇧🇬

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-02-08T17:24:27+02:00 2.9K 8 25

Вяра 🇧🇬

Кой свят с тежък гребен
е устисквал човешки мечти?
Безумен, от алчност обсебен
умирал е в страх и лъжи.
Човешката крачка е трудна. ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2022-02-02T09:44:34+02:00 567 2 10

Момини гърди 🇧🇬

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-01-29T09:48:47+02:00 2.6K 14 45

На този ден 🇧🇬

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...

Ivita_Mirianova

Проза

2022-01-26T17:56:02+02:00 1.7K 14 19

Добрината 🇧🇬

В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва ...

Ivita_Mirianova

Поэзия

2021-12-14T23:23:31+02:00 1K 8 8