jenyivanova

269 результатов

Зимен рефрен 🇧🇬

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...
128 4 6

Абсент и пясъчен часовник 🇧🇬

Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
219 5 10

Дъждовен контрапункт 🇧🇬

МЪЖЪТ В БИСТРОТО (Васил Иванов):
Денят бе слънчев, топъл, беше май.
Бистрото ме покани най-учтиво.
От кошница в далечния му край
фиксираше ме котка мързеливо. ...
447 5 4

Наричане 🇧🇬

> Дали е ангел… дявол знае
>
> Жена е… страст и вопъл
>
> "Женско биле" Жени Иванова ...
218 4 7

Вятър номад 🇧🇬

Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота ...
314 3 8

Елегия за мрак и цигулка 🇧🇬

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
353 5 10

Монологът на един нарцис(ист) 🇧🇬

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...
444 6 11

Отвъд есента 🇧🇬

Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...
636 12 23

Кръвни клетви 🇧🇬

(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад ...
520 3 7

Предчувствие за дом 🇧🇬

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...
553 6 12

Въздишката на вятъра 🇧🇬

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...
604 9 12

Дъждовно цвете 🇧🇬

Косите дълги… светъл махагон,
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...
510 4 8

Вените на спомена 🇧🇬

Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин, ...
394 11 10

Огнен щрих 🇧🇬

Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга ...
411 7 10

Тънка нишка 🇧🇬

Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...
399 7 9

Акварел 🇧🇬

Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено, ...
375 7 8

Песен на жътварка 🇧🇬

Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...
392 8 10

Пътеките на скръбта 🇧🇬

Опадва тихо пролетния цвят,
на прага сяда знойна лятна вечер.
Реката приласкава своя бряг,
а тя улавя вятъра от север –
прегръща леден крехката снага ...
435 6 8

Анонимно 🇧🇬

Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...
376 3 6

Днес песните мълчат 🇧🇬

Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
385 5 10

Червената шапчица. Ловецът 🇧🇬

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...
433 2 6

Въпрос на гледна точка 🇧🇬

Във времето ни днешно
съвсем не е погрешно
Адам да сменя Ева със змия.
В извивките ѝ нежни
намерил сили сетни ...
476 5 9

Сълза на камбана 🇧🇬

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...
410 5 9

Белег от прошка 🇧🇬

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...
420 6 10

Дефиниция за драма 🇧🇬

Кое ли божество така вбесих?!
Навярно някой като… като Ерос!
Какъв мащаб, какви величини!
Дори какви капризи, Ваша светлост!
Навярно елегантен реверанс ...
418 6 11

Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец 🇧🇬

О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
408 3 7

Крило на ангел 🇧🇬

Усещам, моят ангел е ранен
и болката ни свързва като нишка.
Помислих си, дали защото в мен
умират бавно всичките усмивки.
Умират, но са с право на живот, ...
417 5 9

Договор за време 🇧🇬

Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...
517 8 22

Джентълменът вълк 🇧🇬

или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"
– Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –
отсече с вой изнервеният вълк –
Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал
допълни – по сценарий имам дълг. ...
541 6 9

Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец 🇧🇬

Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...
528 5 10

Късни жерави. Целувката 🇧🇬

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...
498 5 11

Първичен възел 🇧🇬

Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
530 5 8

Излишно писмо 🇧🇬

Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
1.4K 12 19

Прошепнато на ухо. Рокля на макове 🇧🇬

По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата ...
597 8 11

Часът на пеперудата 🇧🇬

С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...
528 12 9

Когато игликите цъфтят 🇧🇬

Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена, ...
536 9 10

Абстрактно 🇧🇬

Такава нощ… не помня ти ли беше,
възможно е да бе и нечий сън.
От чашата с уиски ли кървеше
ръката ти… а после чух и звън
от струните на плачеща китара ...
555 7 9

Тя и Той. Предчувствие за белег 🇧🇬

Той:
Разголвам те. До болка. Примитивно.
И вземам волята ти. До живец.
Сакрално е… дълбоко… хипнотично.
Усещам те с нагона на жребец, ...
921 9 17

С песен докосни луната 🇧🇬

Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...
816 9 16

Криле за бездни 🇧🇬

Като изречена с болка молитва,
като нокти на отровен бръшлян,
дълбоко впити в разкъсана стигма,
чак до последния дъх съм призван
от нещо, дето в кръвта ми вилнее ...
774 9 16