20 мая 2025 г., 22:39  

Джентълменът вълк

538 6 9

                                                    или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"

 

 – Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –

отсече с вой изнервеният вълк –

Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал

допълни – по сценарий имам дълг.

 

– О, колко мило! – бабата изрече –

Наистина завършен джентълмен!

И с остър ум… боя се, тази вечер

диетата Ви ще изключва мен.

 

– С насмешка се отнасяте към факта

че в петък, тоест, днес, ще ви изям?!

Това ме радва, казано накратко.

Освен това, мадам, ще бъда прям.

 

– Да сте разумен, мисля, е проява

на лош… не се сърдете, драги, вкус.

Признавам, че това ме изтощава.

– За Вашите молби ще бъда глух.

 

Възможно е това да ви сломява –

умислено ѝ рече този вълк.

– Ще бъдете дискретен, имам вяра!

– О, не мислете, че съм с нрав на плъх!

 

Ще Ви изям. Възпитано. На хапки.

Сюжетът настоява затова!

– Замислих се… дали с червена шапка

ще бъде следващата Ви жена…

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ина, благодаря ти... точно този тип стихове ме радват най-много, а това, че си спряла при ме е много повече!
    Относно другото... предимно пречи. Сигурна съм.
  • Усмихна ме, Жени! Понякога възпитанието пречи.
  • напоследък нямам апетит, palenka : )))
    много се радвам, че спря при мен, зарадва ме!
  • Джетълменът вълк е като жената: и тя хуманно яде мъжа цял живот!
    Поздравления!
    Изказът ти хем романтичен, хем възпитан, за каквото и да пишеш
  • Доче, винаги намираш дума или стих за мен, ти!

    Стойчо, ти също. Благодаря и на теб!
    Валя, Георги, поздрави и от мен.

    Благодаря и Любими на всички, които са преценили, че това стихотворение заслужава нишката.

Изненада с Червената шапка 🇧🇬

От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора, ...
398 4 8

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...