Maryroj
1 результат
Вековен Габър с корените си пробожда
земята древна на народ велик,
а коренът му като трон оформен.
Приседнах там глава облегнах
на столетника прастар и вслушах се ...
  1007 
  317 
Отново отворих портите на Ада
и през тях сега преминах.
Аз призрак съм, но скоро ще си ида.
Душата ми свободна ще се скита
в света, който дели ада от рая ...
  299 
Аз крача по земята ти, Българийо,
свещената българска земя,
напоена от кръвта на героите,
загинали за твоята свобода.
Аз коленича преклонно ...
  309 
Къде си моя любов?
Къде си?
Чуваш ли,
вика на душата ми?
Чуваш ли, ...
  389 
Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...
  1292 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част IV – Щастливи ли са българите в чужбина и Просто Мария
Четвърти ден в Прага. Днес всички са на работа, затова и аз, нямайки какво друго да правя, придружих моята приятелка дотам. С транспорта нямахме проблем. Придвижването до там пак беше бързо.
И ето го ...
  463 
Самотно куче
по пътя си върви.
А аз на пейката
съм седнала
и гледам ...
  365 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...
  478 
***
Умира старата китара,
захвърлена във прашен ъгъл,
душата й, не е във нея вече…
Зная!
Отдавна тя самотна скита, ...
  363 
Есен е.
Пред залеза красив за фон
лястовици своят танц танцуват.
Към юг на път поемат.
Утре жиците самотни ще осъмнат. ...
  362 
Животът илюзия ли е?
Игра ли е животът?
Игра на рулетка!
Играеш, губиш
и отново играеш, ...
  330 
Сърцето ми ранено пак кърви.
Душата ми е плачеща китара.
На път към неизвестното поемам,
какво ли утре ме очаква…
Мечти, илюзии – измама ли са, ...
  374 
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...
  537 
Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...
  427 
Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш? Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в ...
  472 
Още месец агонията ми ще продължи.
Още месец ще затъвам в блатото.
Още месец душата ми безмълвно ще тъжи
не само, за това че не си до мен,
а и заради хората бездушни, ...
  212 
Не губи очите си, моя любов,
онези специалните, истинските,
които разнищват души
и дълбаят в язвите на обществото...
Не губи сърцето си моя любов ...
  488 
Още един ден от живота ни се изниза,
като пясъка във пясъчен часовник,
Още един ден без теб залеза изпращах
и ти ми липсваше до болка...
Още един ден без теб влюбените наблюдавах ...
  461 
Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ...
  472 
Да умираш - не ти позволявам!
Да умираш - забранявам ти!
Чуваш ли!
Не ранявай сърцето ми,
не убивай душата ми ...
  224 
Душата от болното, старо тяло се отделя,
получила вече свойта свобода.
Тялото ти в гроба положиха днес, лельо,
сестрицо свидна на моят скъп баща.
А татко ми отдавна на този свят го няма. ...
  177 
Четирилистна детелина
търсех из тревата,
но така аз там не я открих...
На молбата ми за щастие -
теб изпрати ми съдбата - ...
  535 
Звездите в небето на Прага
не са като нашите.
Прикрито от облъци е
нощното небе...
Само Луната плахо наднича. ...
  478 
Еднотипен ли ми казваш, че си?
Еднотипен?
Че може ли еднотипна да е дъгата?
Аз знам, че ти си светлината,
но преминала през призма, ...
  270 
Липсваш ми,
ах, колко много!
Липсваш ми!
Душата ми в полета си,
все към теб е устремена. ...
  320 
Oще дълго ли сама на покрива,
залезите ще изпращам?
Още дълго ли сама, звездите ще броя
и ще чакам падаща звезда,
за да си пожелая отново теб? ...
  747 
Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...
  1276  11 
Тъгата пак
със своите пръсти костеливи
притисна моето сърце…
Ти не дойде, а аз те чаках…
Тази нощ по небето, с облаци покрито, ...
  229 
Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ...
  462 
Бях щастлива, за малко бях щастлива!
Видях те. Добре си, моя любов.
А, после това щастие подарих го на децата.
Рисувах със цветни боички по техните лица,
подарих им дъгата и дъгата в очите им съзрях. ...
  362 
Аз пиша. Как да не пиша?
Аз говоря. Че как да мълча?
Но записвам всичко
във моето тайно дневниче,
което никой в този свят, ...
  442 
Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
  526 
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
  879 
Защо си мислиш, че съм обидена,
за това, че вниманието си ми търсил,
за това, че по неведоми пътища,
при мен си искал пак да бъдеш,
за това, че ръката твоя търсеща, ...
  866 
Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...
  185 
Ела, любов, при мен ела!
Ела и ме вземи!
Когато на Вселената се молех
да ми изпрати мъж, който да ме обича,
в съзнанието ми беше твоят лик. ...
  444 
СИВ и БЕЛАЯ
БИТИЕ, Глава 1
„В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. ...
  627 
Сега трябва да възстановя храма,
да върна белотата му,
която някой със тъмна душа осквернил е.
Да върна стария му облик,
такъв какъвто нявга бил е… ...
  309 
Какво си мислиш, че няма да те обичам
дори и костюм никога да не облечеш?
Ще те обичам и по рубашка да си и по риза…
Ще те обичам дори и маска на кукер да си навлечеш…
Познавам слабостите ти, ...
  401 
Предложения
: ??:??