3 сент. 2019 г., 10:31

Не ме оставяй ти отново!

440 0 0

Още месец агонията ми ще продължи.

Още месец ще затъвам в блатото.

Още месец душата ми безмълвно ще тъжи

не само, за това че не си до мен,

а и заради хората бездушни,

които живеят в блатото.

Ридание и нежен вик

това е днес душата ми.

Така ми липсват очите ти звезди…

Остави ли ме любов ти моя?

Остави ли ме?

Как ще живея за напред незнам?

Агонията измъчва ме и боли сърцето.

Пътят ми е толкова неясен.

Без теб не искам да живея.

Лекува ли времето или повече боли?

Усещаш ли душата ми как безмълвно страда,

как гори по теб и как този тежък камък

от липсата ти я убива бавно.

Чуй моят вик!

Не ме оставяй ти отново!

 

https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&feature=youtu.be

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...