17 окт. 2008 г., 01:35

Чувство

1.4K 0 8

Любов... приятелство... подкрепа...

Омраза... враг... и пак си сам....

Живот... въпрос за битието... и оставаш ням....

Оставаш ти без думи, беден си на тях сега;

в хаоса от чувства се е скрила твоята душа.

Окован си ти сега от болка,

мьката с вериги приковала те е без да кажеш "да",

а поглеждайки нагоре, виждаш другата страна...

Сили нямаш да се бориш, да надвиеш цялата тьга;

чакаш някой с теб да дойде в битката за доброта.

Чакаш, ала никой пак не идва...

Силата е само в твоята душа...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е. Като всички твои произведения.Продължавай да твориш!
  • Благодаря за думите ти ,Кейти !
  • Продължавай да пишеш момиче, наистина има какво да кажеш и да представиш с редовете си. Харесва ми не само това, а и останалите твои публикувани и не публикувани неща. Посредством думите си умееш да покажеш емоция, да пресъздадеш онова, което искаш да кажеш с помощта на не много думи, хванала си силата на точно тези думички, които въздействат. Харесва ми накъсания ти стих, т.е. многоточието между думите, сякаш е въздишка, нещо недоизказано, но подразбиращо се от общия тон и общата картина, създадена от думичките Поздравления и успех от мен Когато има какво да кажеш, винаги намираш начина да го направиш, радвам се, че твоя е толкова изразителен и наситен с емоция
  • Прекрасно!Добре дошла!
  • Чудесен финал. Добре дошла и от мен.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...