Старата гара
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига.
Дали ме обичаш? Не знам, но боли.
Сърцето си дадох и то ли не стига?
Поглеждам отново, идваш, нали?
Крачка последна, станаха две.
Качвам се, защо не сме двама?
Озъртах се, гледах, ти не дойде,
но пак ще те чакам на старата гара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Георгиев Все права защищены
