morphine_09
36 results
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...
  34 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  115 
Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта ...
  155 
Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна. ...
  145 
  165 
  161 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  101 
  295 
Преди да заспиш, потърси ме.
Огледай се, за мен си мисли.
Търсиш ли плам? Открадни ме!
Окован до тебе ме съхрани.
Преди да заспиш, забрави ме. ...
  230 
Там, на ъгъла до вечната арка,
съдби човешки тихо припяват.
Тъкат истории, подпрени на зрака,
същия, който искат да забравят.
Там, на ъгъла до вечната арка, ...
  97 
  235 
  195 
  267 
Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...
  159 
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...
  124 
Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...
  156 
Перото ми фино, листите бели,
ето я музата, на мен се обляга.
Лист и перо не обичат раздели,
въртя го умело, дали ми приляга?
Поредна страница, а музата друга, ...
  159 
Показва ни сцената истории човешки.
Там горят и угасват кибритени клечки.
Лицата ни същите, а маските вечни.
Завесата пада, царе ли сме или пешки?
Краката си в нови обувки обуваме. ...
  112 
Топчето черешово гръмна ли вече?
Никой не чака, тича напред в атака!
Знамето българско на бой ги привлече,
Сърцата им тръпнат, тиранин не чакат.
Родината плаче, иго османско на власт, ...
  118 
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
  137 
Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...
  304 
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...
  386 
Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
  177 
  528 
Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...
  274 
  580 
  640 
  576 
  500 
  331 
  296 
  569 
  502  11 
  298 
  354  10 
  470 
Random works
: ??:??