Петър_Максимов (Петър Максимов)

За теб 🇧🇬

От мига, във който те зърнах с очи,
без дъх ме остави, дълги нощи и дни
и сега след толкова години,
чувствата към теб не са се променили,
аз за теб копнея, ...

Петър_Максимов

Poetry » Acrostics

2017-07-07T11:18:28+03:00 873

Как... 🇧🇬

Месеци вече, себе си търся,
до дъното стигнах и пак не разбрах,
защо ли животът ми така се обърка
и мигове ценни безброй пропилях.
Безсънните нощи не искам да помня, ...

Петър_Максимов

Poetry

2017-01-12T17:27:45+02:00 840 1 7

Спри 🇧🇬

Спри! Неистово крещи душата.
Спри! Не обвинявай пак съдбата.
Спри! За болката, която в теб гори
си виновен… само ти.
Ако можеш, скрий се и крещи. ...

Петър_Максимов

Poetry » Other

2016-11-11T14:18:48+02:00 844 1 3

Вали 🇧🇬

От облака бурен откъсна се тя,
за миг се обърна, след туй полетя.
Вятърът силен не я отклони,
мълния внезапна не я притесни.
И сякаш усетил, аз вдигнах очи ...

Петър_Максимов

Poetry

2016-11-10T17:09:59+02:00 548

Това съм аз 🇧🇬

Преди години имах големи мечти,
Но времето безкрайно тях промени.
Животът достойно според мен изживях –
изпълнен с надежди, с копнежи,
понякога страх. ...

Петър_Максимов

Poetry » Other

2016-11-09T17:27:39+02:00 871 1 2

Молитва 🇧🇬

И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен ...

Петър_Максимов

Poetry

2016-11-08T16:41:35+02:00 904 1 2

В нощта 🇧🇬

За пореден път се свърши нощта,
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори. ...

Петър_Максимов

Poetry » Other

2016-11-04T13:48:42+02:00 882 4 2

Дали 🇧🇬

Дали ще мога пак да се събудя,
и вперил поглед в синьото небе,
от утринния въздух, дробовете да напълня
и да си кажа, ДА - мен нищо няма да ме спре,
надеждата не може и не трява да умре.

Петър_Максимов

Poetry » Philosophical

2016-11-03T12:56:33+02:00 592 1 2