РосиДимова
103 результатов
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
  358  11 
Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
  593  11 
Две тела едно срещу друго!
Две вълни морски се гонят -
а нощта океан е.
Две тела едно върху друго!
Като пясък се сливат - ...
  484  11 
Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
  452  21 
Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...
  350  12 
Защо заспала дремеш в земната утроба,
нали умряха за да бъдеш днес свободна!
Оковите захвърлихме с финес във гроба,
развяхме знамена и вдигнахме глава покорна!
Уж свободни сме, а пак мълчиме като роб ...
  273 
- Докосни ме !
- Не мога, ръцете ми като счупени клони висят!
- Докосни ме!
- Далеч си и хиляди пропасти между нас стоят!
- Докосни ме! ...
  235 
Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...
  403  17 
Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...
  400  11 
Тъгата ражда в нас сълза
и в болка се превръща!
Сърцето ти обвива във мъгла,
а крилете ти висят на кръста.
Лъжите породени от страха, ...
  430  11 
Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска - ...
  256 
Леля Гошка днес е притеснена -
от комшийките е обвинена,
че по хорските мъже
се заглежда без да ще.
Толкоз хрисима и кротка ...
  368 
Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
  339  12 
Като младо вино съм буйна,
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...
  483  16 
Днес са ме налегнали едни философски мисли...С риск да се изложа, ще ги споделя.
Чудя се... Това - бракът, e като в зоологическа градина.
Първите години, кога бях слаба, стройна, моят ме наричаше Гълъбица, моята газела, Сърничке..., а аз него - Мечо, Тигърчо... Бяхме пълни с енергия - като шимпанзет ...
  320  11 
Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...
  330  12 
Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Д ...
  681  28 
- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...
  621  20 
Не съм слуга на никого
и да превивам кръст не мога,
дори да ме накажат строго,
аз болката ще нося като рокля.
Ръцете чужди не целувам, ...
  307  11 
Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...
  892  27 
Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...
  251 
Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...
  337 
Игри! Капани!
Улици без изход!
Фалшиви усмивки и маски безлични!
Прекалено его!
Възвишени фрази! ...
  299  10 
Предложения
: ??:??