РосиДимова

110 results

Живи сенки - пета част финал 🇧🇬

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
325 6 17

Живи сенки - четвърта част 🇧🇬

Всеки се страхува от тайни, такива, които могат да разрушат и променят живота му, а този страх се крие дълбоко в паметта ни, с очакването да го забравим и пренебрегнем.
Сърцето на Тони така силно биеше, че заглушаваше всичко около нея. Чантата в ръката ѝ трепереше, сякаш и тя се страхуваше от неизве ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose
290 6 16

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose
278 5 14

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
378 4 14

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
369 4 16

Окислено небе 🇧🇬

Небето като ябълка виси
от мислите ми силно окислено.
И спомен, побелял от старост, спи
сред бездната на мрака примирено.
Защо ли, мамо, мен притиска жал, ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry
607 12 18

Кал, креп и детски сълзи 🇧🇬

Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry
668 9 21

Живот в мехур 🇧🇬

Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 10 22

Дяволското семе 🇧🇬

- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
2.3K 17 32

Усмивката на Роби 🇧🇬

Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.4K 7 19

Един обикновен разказ 🇧🇬

Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.1K 9 24

Криле залепени с восък 🇧🇬

Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.8K 15 40

Традицията продължава 🇧🇬

Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът м ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories, Humorous
1.5K 11 25

Невидимата 🇧🇬

Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.9K 16 36

По-добри нека да бъдем 🇧🇬

Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry
1.7K 7 17

Зад всеки ъгъл има нова посока 🇧🇬

Слънцето се опитваше да пробие между сивите сгради и да оповести на жителите от квартала, че води със себе си пролетта. Хората се усмихваха, притваряха очи в наслада от първите му топли лъчи и после продължаваха забързани по пътя си. Само Григор нищо не забелязваше. Той стоеше, като препариран стар ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.9K 14 33

Двеста и шестдесет грама любов - втора част 🇧🇬

На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 6 18

Двеста и шестдесет грама любов 🇧🇬

Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.8K 8 23

Безпощадно 🇧🇬

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry » Love
931 7 23

Пълен идиот 🇧🇬

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 10 28

На ръба на тъмнината 🇧🇬

Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.6K 13 29

Женски съдби- финал 🇧🇬

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.9K 9 24

Завръщане 🇧🇬

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 11 27

Струва ли си!? 🇧🇬

Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 7 24

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 7 25

Женски съдби - четвърта част 🇧🇬

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.4K 9 27

Изповедта на един семеен мъж на средна възраст 🇧🇬

До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories, Humorous
2K 10 16

Женски съдби - трета част 🇧🇬

Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.6K 11 31

Женски съдби - втора част 🇧🇬

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.2K 11 29

Женски съдби 🇧🇬

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
2.1K 10 31

"Моят" непознат 🇧🇬

До преди две години не обичах самотата. Бягах от нея. Животът ми бе шумен и шарен. Приличаше на панаир, всеки ден пълен с нови хора, познати и непознати лица. Усмихнати и тъжни, измамно любезни и до грубост честни. Някои се закачаха като тръни по мен и търсеха разнообразие в самотните си дни, но сле ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
2.6K 21 48

Провиралката 🇧🇬

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.4K 9 20

Блудница 🇧🇬

Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта. ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry » Other
1.2K 5 16

Късен урок 🇧🇬

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.6K 10 40

Професия доносник - ласкател 🇧🇬

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
2.5K 7 25

Отмъщение 🇧🇬

Марина втренчено гледаше мъжа си. Той бавно отпиваше от кафето, зачетен в сутрешния вестник. Беше хубав, строен, тридесет и пет годишен самец. В разцвета на силите си. Светло синята риза подчертаваше ясно сините му очи, бистри като езера. След десет годишен брак, все още се потапяше в погледа му, ка ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.8K 9 29

Мисли 🇧🇬

Понякога обичам да оставам сама със себе си. Сипвам си чаша вино, паля цигара и пускам мислите си на паша. А те като овце, хем много, хем и неориентирани. Блъскат се из стените, бутат се в прозорците и блеят. Ама как блеят само... Направо ще ми се пръсне главата от толкова шум. Поне да блееха в една ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories, Humorous
1.5K 8 24

Сърце 🇧🇬

Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като п ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.5K 12 29

Опит за хайку 🇧🇬

ранено сърце
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Poetry » Eastern forms
1.3K 9 18

Омамори 🇧🇬

Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с на ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Prose » Short stories
1.9K 8 29