Измислена изповед

Единствено дъждът

остана истински,

в онази нощ,

измислена от мен.

Копнеж и безразличие,

събрали се в едно,

в една любов,

от мен измислена –

по-истинска

от всяка друга да остане.

Опитах се във тази нощ,

единствена,

живота си да побера

и своята любов да изживея.

Опитах се

и не успях.

И как ли бих успяла,

та тя е жива,

любовта измислена,

по-жива е дори от мен.

На сутринта

умряха в мен

неродените още мечти

и нашата любов умря,

преди да се роди.

А от тази нощ

дъждът остана истински

и онази страшна самота.