Рассказы - Проза

Улична телефонна будка 🇧🇬

Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...

esenna

Проза » Рассказы

2016-09-02T21:12:07+03:00 1.1K 1 2

Ягодовата луна 🇧🇬

Бях седнал зад волана в колата, а около мен още петима души- спящи, усукани и изкривени, с пускащи слюнка усти, мъже и жени, завити с якета, полуголи, опърпани, раздърпани, някои прегърнати, други сами, всичките тихи и невинни. Аз вадех фасове от пепелника и ги палех един по един, а слънцето се изди ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-09-02T12:07:27+03:00 830

Урок от майстор Сандьо 🇧🇬

-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...

nikolay.95.nikolov

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Другие

2016-09-01T12:44:31+03:00 1.4K

Преди последния час 🇧🇬

Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...

Будаков

Проза » Рассказы, Другие

2016-08-31T20:10:53+03:00 1.1K 1

Deja vu 🇧🇬

Тази статия стоя повече от година в пощата ми. Бяха ми я изпратили, за да я "оправя" и аз първоначално се хвърлих в начинанието. После я изоставих. Радка, чрез която я получих, от време на време ми прозвъняваше, за да ми каже, че Дамата с кръглите очи искала да я публикува. Ами да я публикува, какво ...

670301

Проза » Рассказы

2016-08-31T20:09:10+03:00 626

Кольо Ковача 🇧🇬

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-30T21:57:32+03:00 971 1

Севда 🇧🇬

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2016-08-30T21:47:35+03:00 727 1 2

Не пей ми, славею 🇧🇬

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-27T19:25:43+03:00 3.2K 5 6

"Недковата поляна" 🇧🇬

“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-08-27T19:07:54+03:00 1.3K 2

Стената 🇧🇬

СТЕНАТА
1876 г. сл. Хр.
— Тате, знаеш ли какъв ден е днес?
Симеон се спря, подпря се с две ръце на тояжката, погледна втренчено сина си Александър и продума:
— Петък! Разпети петък! ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-26T16:25:14+03:00 1.1K 2

Смокът 🇧🇬

Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се преп ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2016-08-25T17:54:04+03:00 1.6K 4

Васил и Николина 🇧🇬

/разказ с продължение/
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...

buchko

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:46:13+03:00 1.3K 1

Десет години брак 🇧🇬

Десет години брак
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...

wola

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:29:38+03:00 2.1K 4 7

Пушка берданка 🇧🇬

ПУШКА БЕРДАНКА
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:29:02+03:00 1.1K 1

Да останеш сляп 🇧🇬

Денят отстъпваше място на вечерта, сенките се издължаваха като смешни тела на чудовища, а небето гореше в оранжево-червени краски. Казват, че това било време за романтика и наслада. Но за 11 годишният Петър, това беше времето, когато онзи човек, когото наричаше баща, се прибираше. Не виждаше романти ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:26:48+03:00 828 1 2

Избор 🇧🇬

Лена пристъпи прага на квартирата и се огледа. Очакваше всичко друго, но не и това — съвсем обикновен интериор. Розови тапети, красиви мебели… нямаше ни една висяща малка глава, ни една заклана кокошка, ни една вуду кукла… крайно време е да спре мексиканските сериали.
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...

cattiva2511

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:24:34+03:00 1.7K 1 4

Сватба или погребение 🇧🇬

И поредния скучен ден, бихте си помислили. Но не. Все още не мога да се отърся от спомена за локвата кръв идваща от входната вратата на най-добрата ми приятелка Лидия. Беше 19:29, след минута трябваше да я взема от тях, за да отидем на вечерята по повод сватбата на леля ми. Беше най-малката от семей ...

AmandaA

Проза » Рассказы

2016-08-24T21:16:49+03:00 538

Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха) 🇧🇬

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-23T16:42:32+03:00 1.9K 2 3

Интервю 🇧🇬

Зад бюрото се е изсипал едър и вмирисан боклук, точно пред табелката „CEO”. Диша едва заради тежките изпарения на собствения си одеколон и разлиства сивитата на следващите кандидати, правейки мислено отметки по снимките им. От двете му страни като съдници са застанали останалите интервюиращи. Камера ...

delta_f

Проза » Рассказы

2016-08-22T18:41:33+03:00 957

Големият урок 🇧🇬

Тя седеше на последния чин. Сама. Пълничка, с розови бузи, две дълги плитки и кръгли очила. Ходеше винаги с широки, протрити дънки и пусната отгоре тениска. Беше тиха и скромна, рядко говореше, никога не играеше с нас. Не беше отличничка, по-скоро посредствена. Не се отличаваше с нищо. Няма да е гре ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-08-22T18:23:36+03:00 2.6K 3 6

Девет свещи за живите 🇧🇬

Мильо Велчев
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-22T18:20:46+03:00 1K 2 3

Две филийки 🇧🇬

Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-20T19:24:52+03:00 1.2K 4 7

Кръщенията на дядо Любен 🇧🇬

Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-08-18T17:48:33+03:00 853 5

Чичовото право хоро 🇧🇬

ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...

Будаков

Проза » Рассказы, Другие

2016-08-17T21:26:52+03:00 2K 1 1

Среща 🇧🇬

Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...

Parvati

Проза » Рассказы

2016-08-16T16:41:31+03:00 847 2

Правосъдие 🇧🇬

- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-08-16T16:39:35+03:00 974 4

Униформено ехо 🇧🇬

-1-
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...

swetew

Проза » Рассказы

2016-08-16T16:33:31+03:00 1.4K 1

Червените стени на мълчанието ми 🇧🇬

Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онз ...

ognian-tzvetanov

Проза » Рассказы

2016-08-16T16:30:36+03:00 671

Прераждане 🇧🇬

Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...

esenna

Проза » Рассказы

2016-08-16T01:12:29+03:00 1.3K 2 5

Морска история /за конкурса/ 🇧🇬

Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и и ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-08-15T17:25:16+03:00 1.3K 6

Плувеца и чудовището 🇧🇬

Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и пот ...

vega666

Проза » Рассказы

2016-08-15T03:24:15+03:00 1.2K 4 9

В следване на Шагане 🇧🇬

– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три ...

esenna

Проза » Рассказы

2016-08-15T00:15:36+03:00 1.1K 2

Кольо Кривия 🇧🇬

КОЛЬО КРИВИЯ
В село Плешивец заваля и забрави да спре. Вече пети ден дъждът се лееше от небето така, сякаш Онзи горе беше забравил да затвори кранчето на чешмата. Изоглавена работа, както казваха местните. Първият ден им беше добре. Не може да се отрече. Дойде им като неочаквана почивка от кърската ...

Greg

Проза » Рассказы

2016-08-10T16:32:10+03:00 2.2K 3 16

Рай 🇧🇬

Той я гледаше с обезумели от любов очи и освирепяло за близост сърце, което спираше всеки път, когато тъмните му зеници се губеха в нейните. В мечтите си прокарваше пръсти през гладката й коса и силните му ръце раздираха девствената й кожа. Издигаше на пиедестал едно човешко същество и душата му гор ...

Г.Вълчанова

Проза » Рассказы, Другие

2016-08-10T08:38:46+03:00 1.1K 1 4

Човекът, който не играе тото 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ИГРАЕ ТОТО
Най-вероятно сте го срещали в квартала. Обикновен човечец – има-няма седемдесет години. Но държелив – жилав, изправен, подтичва докато ходи. Носи шапка, която още повече подчертава щръкналите му уши. Зъбите му са малко изтрити, затова „фреска”, като изговаря „ц” и „ч”. З ...

buchko

Проза » Рассказы

2016-08-08T10:51:00+03:00 1.1K 3

Хартиен носител 🇧🇬

ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-08-07T10:43:35+03:00 751 4

Убийство в парка 🇧🇬

Убийство в парка
Разказ-импресия
Тихомир Цонев
Винаги съм се интересувал от театъра. Спомням си, бях на шест, когато за пръв път стъпих на сцена, превъплътен във Ванчо от „Бяла приказка” на Валери Петров и от тогава се влюбих в магията.
Защото театърът е магия, дори мога да кажа с ръка на сърцето, ч ...

cycletrip

Проза » Рассказы

2016-08-07T10:33:55+03:00 724 1

Германска народна приказка 🇧🇬

Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във ф ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2016-08-07T10:25:36+03:00 584

Eadweard Fearless 🇬🇧

It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...

Stay-C

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-08-07T10:19:44+03:00 3K

Метаморфози 🇧🇬

(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...

bancheva

Проза » Рассказы

2016-08-05T08:13:49+03:00 1K 2