В навечерието сме на най-светлия християнски празник - Великден. Възкресението донесе Надежда за Живот. Надежда - за пролет и лято, за утеха в неволите, за изход от всяка ситуация. Но няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си. Надеждата е лекарство за ранената душа, тя е утеха за разбитото сърце, тя е светъл лъч за пропиления живот. След като човек избере надеждата, всичко става възможно. Докато има живот, има и надежда.
Темата, която Антоанета е подбрала за нашето Предизвикателство, е цитат от Уилям Шекспир, който напълно кореспондира с думите й. А самото заглавие, което ще е водещо при написването на вашите произведения е: В нещастието няма друго лекарство, освен надеждата.
Желаем ви успех!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
За всички дни, които изживях
се питам всъщност кой ли ме познава.
Когато страдах, вътрешно кървях
от младостта ми нищо не остана.
Без теб съм днес. Гласът ми те зове ...
В дълбините на всяко сърце,
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини, ...
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...
Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...
Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим. ...