29 апр. 2023 г., 12:37  

Дъждовна молитва

1.1K 3 9

Дъждовно е отвътре, слънце грее

навън, а в мене тихо си вали

и пада дъжд любим и чудодеен,

вали, и все по-малко ме боли.

 

Боли ме, но различно и по-меко

и всяка капка носи благодат,

и търси, и намира в мен човека,

и чувствата се къпят и растат

 

зелени, по-зелени и по-чисти,

усетили небесната любов,

дошла сред болката да ме разлисти,

дочула тихия молитвен зов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Иржи! Думите ти са като топли дъждовни капки
    Благодаря, Миночка! Дъждът носи радост, утеха и надежда
  • Хареса ми стихът, Миленче. Дъждът пречиства и носи благодат. Пожелавам ти успех в предизвикателство и те подкрепям.
  • Добре си избрала дъждът като метафора на надеждата, Милена! Както той е жизнено важен и за природата и за всяка жива твар, така и надеждата е живителната сила, за да оцелее човек! Адмирации за целия стих, само с две изречения!
  • Благодаря, Скитнице! Свежо пролетно-зелено настроение ти пожелавам
  • Пречестващи дъждовни капки!
    Успех, зеленичко!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...