Разлистваш страниците на новия ми живот...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, тъй както бурните води не оставят нищо след себе си... Отнесе всичко!
Сега обичам тъжни филми, напомнят ми за теб. Не усетих кога цветовете изчезнаха. Черно и бяло нахлуха в деня ми. Различно е!
Виж, заваля черен дъжд. Изцапа страниците... И лицето ми изцапа, сля се с очите и сърцето ми. Красиво е! Усмихни се, не съм те виждала да се смееш, и да плачеш не съм. Слушай вятъра, той говори с гласа ми. Ароматът на тялото ми е в ръцете ти. Не стискай, наслади се! Знам, знам, сега боли. Разбра, че не съм твоя. Мене ме боля много повече.
Прости, че пропуснах да ти благодаря. Ти ми даде нечовешки сили.
Бях светлото ти момиче, а днес светлината не е в мен, някъде изпадна. Бях изтекъл час, с нищо не за ...