Черно

29 мар. 2013 г., 19:48

Эссе

1273 1 6

1 мин за четене

Черно

Обезверихте ме.

Обездушихте, обезсърчихте!

Сега не ме търпите.

Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете.

Раните по гърба ми не са от криле.

От пусто в празно преливам.

Вакуум. Запълвам половината от себе си с половината от бутилката...

Натоварвам тялото си. Неистово!

Болката му отнема онази... другата болка...

Изключвам мозъка. Метаморфоза. След време остава само един изтръпнал Аз!

Надявам се кожата да загрубее и чувствата да се калцират.

Лекувам се безсмислено дълго, дори за себе си.

Но това там, вътре... черното, то събира сили...

Чака.

И задира!

Ох, как задира само... При всяко движение, всяко потръпване, всяка мисъл...

Назъбени остри ръбове дълбаят в мен!

Уж не съжаляваме за нищо, а всъщност, един живот, преминал без да съжаляваме, би бил ужасно скучно нещо.

Не поглеждай назад, но и не забравяй...

Отрази се в нечии очи, отпечатай се в нечие сърце.

Намери кой да отнеме поне част от черното в теб. А в замяна, в замяна ще получиш... друго черно...

И кой знае?

Теория на относителността. Може би от двете тъмнини ще се роди светлина...

Петър1 (Петър Димитров)

2020-01-24T22:02:30+02:00

Много девизи, брат. много...много клишета.
Нищо ново. Няма да има ръкоплесници тук
Magnoliya (Мария)

2014-09-12T22:41:12+03:00

...!
quinousmene (Красимира Масларска)

2013-11-22T23:13:27+02:00

Финалът е убийствен.
stel88 (Стеляна)

2013-07-07T18:11:35+03:00
Mishonko (Михаил Теофилов)

2013-07-05T14:15:48+03:00

Много е добро братле, и аз харесвам тежките произведения. Поздрави и браво!
imperfect (Яна)

2013-03-31T10:50:47+03:00

Много ми хареса. Замислящо е, адмирации...