Черно
Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете.
Раните по гърба ми не са от криле.
От пусто в празно преливам.
Вакуум. Запълвам половината от себе си с половината от бутилката...
Натоварвам тялото си. Неистово!
Болката му отнема онази... другата болка...
Изключвам мозъка. Метаморфоза. След време остава само един изтръпнал Аз!
Надявам се кожата да загрубее и чувствата да се калцират.
Лекувам се безсмислено дълго, дори за себе си.
Но това там, вътре... черното, то събира сили...
Чака.
И задира!
Ох, как задира само... При всяко движение, всяко потръпване, всяка мисъл...
Назъбени остри ръбове дълбаят в мен!
Уж не съжаляваме за нищо, а всъщност, един живот, преминал без да съжаляваме, би бил ужасно скучно нещо.
Не поглеждай назад, но и не забравяй...
Отрази се в нечии очи, отпечатай се в нечие сърце.
Намери кой да отнеме поне част от черното в теб. А в замяна, в замяна ще получиш... друго черно...
И кой знае?
Теория на относителността. Може би от двете тъмнини ще се роди светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
