Черно
Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете.
Раните по гърба ми не са от криле.
От пусто в празно преливам.
Вакуум. Запълвам половината от себе си с половината от бутилката...
Натоварвам тялото си. Неистово!
Болката му отнема онази... другата болка...
Изключвам мозъка. Метаморфоза. След време остава само един изтръпнал Аз!
Надявам се кожата да загрубее и чувствата да се калцират.
Лекувам се безсмислено дълго, дори за себе си.
Но това там, вътре... черното, то събира сили...
Чака.
И задира!
Ох, как задира само... При всяко движение, всяко потръпване, всяка мисъл...
Назъбени остри ръбове дълбаят в мен!
Уж не съжаляваме за нищо, а всъщност, един живот, преминал без да съжаляваме, би бил ужасно скучно нещо.
Не поглеждай назад, но и не забравяй...
Отрази се в нечии очи, отпечатай се в нечие сърце.
Намери кой да отнеме поне част от черното в теб. А в замяна, в замяна ще получиш... друго черно...
И кой знае?
Теория на относителността. Може би от двете тъмнини ще се роди светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
