Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
29.03.2013 г., 19:48 ч.

Черно 

  Есета
1272 1 6
1 мин за четене

Черно

       

 

 Обезверихте ме.

 Обездушихте, обезсърчихте!

 Сега не ме търпите.

 Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете.

 Раните по гърба ми не са от криле.

 От пусто в празно преливам.

 Вакуум. Запълвам половината от себе си с половината от бутилката...

 Натоварвам тялото си. Неистово!

 Болката му отнема онази... другата болка...

 Изключвам мозъка. Метаморфоза. След време остава само един изтръпнал Аз!

 Надявам се кожата да загрубее и чувствата да се калцират.

 Лекувам се безсмислено дълго, дори за себе си.

 Но това там, вътре... черното, то събира сили...

 Чака.       

 И задира!

 Ох, как задира само... При всяко движение, всяко потръпване, всяка мисъл...

 Назъбени остри ръбове дълбаят в мен!

 Уж не съжаляваме за нищо, а всъщност, един живот, преминал без да съжаляваме, би бил ужасно скучно нещо.

 Не поглеждай назад, но и не забравяй...

 Отрази се в нечии очи, отпечатай се в нечие сърце.

 Намери кой да отнеме поне част от черното в теб. А в замяна, в замяна ще получиш... друго черно...

 И кой знае?

 Теория на относителността. Може би от двете тъмнини ще се роди светлина...

       

       

       

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??