Когато всичко е изгубено, когато не виждаш вече смисъла и се мъчиш да откриеш себе си, потънал в море от тъга, а може би, когато си толкова щастлив, че искаш да споделиш щастието си с някой… Не се ли нуждаеш от приятел?
Наистина, когато се докоснеш до щастието или до безмерната тъга, имаш желанието, изпитваш нуждата да се обърнеш към някой, някой, който да те разбере и това разбира се е твоят приятел. Животът е приятелство и приятелството е живот. Мислимо ли е съществуването ни без него? Не! Ние бихме били мрачни, безсилни и безкрайно самотни, а нима самотата не убива?
Забързани в ежедневието си, заобиколени от собствените си преживявания, ние често забравяме за своите приятели и какво всъщност са те за нас. Да откриеш човек, да го наречеш приятел - това значи да споделиш живота си с него. Приятелството е също взаимност. Да разбираш болката или щастието на другия, както и той твоите, да може винаги да си разчитате, да сте готови на всичко един за друг, да не се изоставяте никога...
Съб ...