Душата на прага на разума
Голямата мечта... Като пътеводна светлина... И към нея толкова стъпала... Може би неправилно ги определяме като малки мечти, а всъщност това са нашите желания. И ако се самозабравим или егото ни прокънти главозамайващо, тогава лавината им би ни помела и задушила. Може някои от желанията ни да не се осъществят или да се сбъднат по начин, който не сме си представяли, но важното е да следваме светлината... Разочарованията по пътя са нашите стъпки към израстването. А промяната в усещанията води до промяна в отношенията. Душите събират хората, а разумът разкъсва това единство на парчета. За добро ли? Всъщност - добро и лошо са относителни понятия. Което за един е добро, за друг е лошо. И обратно. Който започва да разбира лошото, за него то става добро. Казано по друг начин - човек си научава урока. Не бива да отъждествява живота си с живота на другите; да се чувства в плен на произвола им. Усещанията се променят, когато се освобождава от стреса. Всичко започва от м ...