Душата на прага на разума
Душата на прага на разума
Голямата мечта... Като пътеводна светлина... И към нея толкова стъпала... Може би неправилно ги определяме като малки мечти, а всъщност това са нашите желания. И ако се самозабравим или егото ни прокънти главозамайващо, тогава лавината им би ни помела и задушила. Може някои от желанията ни да не се осъществят или да се сбъднат по начин, който не сме си представяли, но важното е да следваме светлината... Разочарованията по пътя са нашите стъпки към израстването. А промяната в усещанията води до промяна в отношенията. Душите събират хората, а разумът разкъсва това единство на парчета. За добро ли? Всъщност - добро и лошо са относителни понятия. Което за един е добро, за друг е лошо. И обратно. Който започва да разбира лошото, за него то става добро. Казано по друг начин - човек си научава урока. Не бива да отъждествява живота си с живота на другите; да се чувства в плен на произвола им. Усещанията се променят, когато се освобождава от стреса. Всичко започва от мисълта. От хубавата мисъл произтича хубаво последствие, от лошата - лошо... Ако човек не поправи своето лошо мислене, му предстоят сериозни изпитания. Ако не познава истинските си потребности, той никога няма да бъде щастлив. И докато не се научи да вижда цялото, ще са му необходими кризи (нещастия, проблеми), за да може да оцени доброто. Затова животът е учение. Човек се учи да променя лошото в добро дотогава, докато не го усвои, и то добре. Може да се учи от собствените си грешки, но и от грешките на другите. Всичко, което вижда в другите е самият той. Умението да прощава е мъдрост, при която освобождава себе си. И настъпва мечтаното душевно спокойствие... Тогава със сигурност мечтата е по-близо... Голямата мечта.
© Павлина Петрова All rights reserved.
