22.07.2008 г., 7:20 ч.

Душата на прага на разума 

  Есета » Философски
2645 1 9
1 мин за четене
 

         Душата на прага на разума     

 

 

         Голямата мечта... Като пътеводна светлина... И към нея толкова стъпала... Може би неправилно ги определяме като малки мечти, а всъщност това са нашите желания. И ако се самозабравим или егото ни прокънти главозамайващо, тогава лавината им би ни помела и задушила. Може някои от желанията ни да не се осъществят или да се сбъднат по начин, който не сме си представяли, но важното е да следваме светлината... Разочарованията по пътя са нашите стъпки към израстването. А промяната в усещанията води до промяна в отношенията. Душите събират хората, а разумът разкъсва това единство на парчета. За добро ли? Всъщност - добро и лошо са относителни понятия. Което за един е добро, за друг е лошо. И обратно. Който започва да разбира лошото, за него то става добро. Казано по друг начин - човек си научава урока. Не бива да отъждествява живота си с живота на другите; да се чувства в плен на произвола им. Усещанията се променят, когато се освобождава от стреса. Всичко започва от мисълта. От хубавата мисъл произтича хубаво последствие, от лошата - лошо... Ако човек не поправи своето лошо мислене, му предстоят сериозни изпитания. Ако не познава истинските си потребности, той никога няма да бъде щастлив. И докато не се научи да вижда цялото, ще са му необходими кризи (нещастия, проблеми), за да може да оцени доброто. Затова животът е учение. Човек се учи да променя лошото в добро дотогава, докато не го усвои, и то добре. Може да се учи от собствените си грешки, но и от грешките на другите. Всичко, което вижда в другите е самият той. Умението да прощава е мъдрост, при която освобождава себе си. И настъпва мечтаното душевно спокойствие... Тогава със сигурност мечтата е по-близо... Голямата мечта.

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • според мен няма провал, ако след него излизаш по-мъдър. благодаря ти!
  • Щастлива съм, че те има, че казваш толкова хубави думи, мъдри и необходими. Ще прочета всичко, което си написала, защото имам нужда от тях. Благодаря ти.
    Прегръщам те.
  • Душевното спокойствие е душевен мир. Който го има, знае какво е.То е голям дар, трудно се постига...
  • Умението да прощава е мъдрост, при която освобождава себе си. И настъпва мечтаното душевно спокойствие... Тогава със сигурност мечтата е по-близо... Голямата мечта.
    !!!
  • Павли, браво!!!
    Усещам, че имаш още за казване, кажи го смело, момиче!!!
    Страхотно е, когато по такъв елегантен начин предаваш мислите си и познанията си, определено го можеш.
    Прегръдка, радвам ти се много!!!
    Благодаря ти
  • Съгласна съм с всяка дума! Мъдро! Поздрави, Павли!!!
  • Всичко започва от мисълта!Поздравявам те за мъдрите слова, Павли!
  • ПОКЛОН!
  • радвам се,
    че наблягаш на прозата
Предложения
: ??:??