FED
Трудно се пише, когато те тресе.
Тресе те мисълта и бъркаш словореда. Тресе те чувството и бъркаш емоциите с обикновен грип. Тресат те ръцете и все чукваш НМого вместо правилното много. Въобще треската е нещо неприятно. За теб, защото те бие по самочувствието на стойностен автор, за четящите, защото изпитват чувство на вина, че не ти казват колко си некадърен и все трябва да охкат и ахкат под „произведенията“ ти. Неприятно е и за публикуващите, защото все с нещо трябва да запълнят дебрите на сайта. Няма нищо по-тъжно от празен сайт. Както и бяла, неизписана книга. А има ли такава книга?
Но треската си има и положителните страни. Понякога изпод трескавите ти пръсти се пръкват невероятни умоблъсканици… ето, че досадният редактор пак ми подчерта поредния шедьовър в словотворчеството! Глупендър! Той ще ми каже на мен, че липсва такава дума, аз пък му заявявам, че е тъпа шайба и не ги разбира тия работи. Ето, че ме затресе. Обожавам това чувство, когато пръстите ми сами набират умните м ...