Изречението, наречено човек
Изречението, наречено човек
Цитатът на Йордан Радичков: „Човекът е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки." Разкрива идеята, че човекът е сложна и противоречива личност- създаден с обич и вдъхновение, но неизбежно допускаш грешки, които са естествена част от човешката природа.
Още от “Адамово време”, знаем от библията как Господ създал човека, а именно по негово подобие. Дори представата за Господ и как той ни рисува и определя какви физически черти ще имаме. Дали ще сме руси със сини очи или с кафява коса и черни очи, ние всички сме създадени с много любов и вдъхновение, дали от Господ, или от по- висша сила.
Всички се раждаме добри и чисти, докато не започнем да израстваме като личности и да проявяваме характера си и отношенията по дадени въпроси. Всички правим грешки през целия си живот и това е добре, защото винаги си изкарваме поука от случилото се. Грешките са това, което ни прави хора и ни показват, че не можем постоянно да сме перфектни и едва ли не да “ядем само мекото на хляба”. Трябва да видим и другата неозарена страна на нещата.
Във всеки от нас живее стремежът за хармония и нуждата да обичаме и да бъдем обичани. Точно както едно изречение може да бъде изпълнено с вдъхновение, така и животът ни може да бъде наситен със смисъл и усилия за добрина. Но както писателят понякога допуска правописни грешки, така и човекът допуска грешки в постъпките си.
Нашите “правописни грешки” са прибързаните решения и думи, моментите на слабост и уязвимост, но това не ни прави по- малко човеци- напротив, именно тези несъвършенства ни правят истински. Ако животът беше безгрешен, той щеше да е изкуствен. Истинската стойност на човека се крие не в това да бъде съвършен, а в това да умее да се учи от грешките си да съчувства, да прощава- и на себе си, и на другите.
Йордан Радичков ни напомня, че човекът не е точна наука, а жив, развиващ се текст. Ние сме изречения, в които има объркани думи, но и дълбоко чувство. Именно това ни прави достойни да бъдем приети и обичани такива, каквито сме. Може и в дадени моменти да сме слаби, но когато някой, който ни обича ни подаде ръка и ни даде нужната подкрепа и разбиране, това, е което ни прави хора и е по- добре отколкото да се крием зад маски и да се държим стоически, да се правим на такива, каквито не сме.
Вярно, че в дигиталния свят на безкрайни комуникации, в който живеем е трудно да бъдем себе си, но въпреки всичко трябва да се борим щом сме на този свят, трябва да живеем пълноценно животът си, защото времето и годините ще се изтърколят бързо и неусетно ще сме побелели и ще осъзнаем колко много хубави моменти сме изпуснали, само защото сме искали да не се изложим или сме се страхували да поемем рискове, но ние сме хора дори и да не сме съвършени, защото ако нещо е съвършено то не е истинско.
Няма нещо на земята по- съвършено и изпълнено с любов и вдъхновение от човека, ако погледнем от библейска гледна точка, ние сме най- великото творение на
Господ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ivayana Все права защищены
