Любовта на пръв поглед
Мисля, че съм доста различен от останалите хора, които влизат във връзки. И то по една проста причина – какво очакват те от нея в началото. Повечето чакат първата целувка, първия път, може би да се запознаят с техните, или някоя друга такава леко маловажна случка в една връзка. Очакват нормалните неща, които би искал от една млада любов – ако изобщо можем да я наречем така. Но все пак… защо съм различен от това? Защото чакам да падне маската, театърът да дръпне завесите и да се покаже смачканият, счупен и изкривен от живота човек. Преди това всичко е сладко и перфектно – минуси няма, лудост не се вижда, погнуса от човека няма. Но когато падне това перфектно виждане, остава истинското. Тогава вече можеш да го наречеш нещо – не знам дали любов, но нещо. Тогава, поне аз, усещам човека като нещо повече от мои идеали и мисли. Той става себе си – далеч от моите перфектни представи – и в това има много красота. Да разбереш колко лайна е изял човекът отсреща... Някак си вече не си сам в това занимание. Може би любовта не е толкова гадна, колкото си мисля. Но все пак – всичко, преди да се превърне в ла*но, е било хубава салата, примерно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Стоянов Все права защищены
Но ти знаеш, че не съм с лошо, знам че знаеш и реакцията ти го потвърждава, за което благодаря. И на мен ми хареса-да, точно непукизмът. И аз не харесвам оргазмени коментари, ако са лицемерни. Ама.. Гоше, аз предпочитам тоя непукизъм да е в други по-смислени неща, разбираш ли? Всеки може да напише някоя подобна или по-непукистка думичка от ,,лайна,, но изборът да не го направи не е липса на смелост, разбираш ли? Изборът в какво да бъдем смели е, това в което аз се фокусирах в предния си коментар. Ще прочета творбата ти.