"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както казва Чадуик: "Животът е това, което губим в епруветката". И ако бихме могли да отговорим какво точно представлява Животът, то не бихме имали затруднение да отгговорим и на въпроса, какво представлява Смъртта. Защото двете явления са в пряка диалектическа връзка. Едно е ясно - че Смъртта се придружава от загуба на съзнанието. Ако бихме могли да го удържаме постоянно, като една непрекъснатост, то просто щяхме да сме безсмъртни. Но ние трудно решаваме далеч по-леката задача - да не допуснем да заспим. Всеки, който е правил опит да остане буден в състояние на преумора, е установявал, че в един миг се е озовавал в мистичната страна на древногръцкия бог Хипнос. Безусловно по нещо сънят и Смъртта ...