Когато двама души се влюбят един в друг, те започват да плуват в едно голяямо, голяямо море от любов. И това продължава до момента, когато решат да се съберат да живеят заедно, или докато не се оженят. Тогава разбират, че са стигнали... сушата. До вчера безгрижните мъж и жена се сдобиват не само с грижите за домакинството и за това да напаснат характерите и привичките си, а по-късно - и с отглеждането и възпитанието на децата си, но се сблъскват челно и с един доста мощен фактор - общуването  с роднините и приятелите на любимия. Защото всеки един от тях изведнъж се е оказал както в полезрението на приятелите на другия, така и на всичките му роднини до девето коляно. Не е за пренебрегване и фактът, че въпросните роднини и приятели на двамата също започват да общуват помежду си.

  Истината е, че роднините и приятелите на половинката ти обикновено са хора, коренно различни от теб - по манталитет, мироглед, приоритети, начин на живот, ценностна система, интереси и т. н. При други обстоятелства едва ли бихте се срещнали, запознали, разговаряли за каквото и да било - поради простата причина, че нямате нищо общо помежду си. Същите неща се отнасят и за двата рода, принудени от обстоятелствата да се срещат и разговарят. Поради тази причина и общуването с роднините на половинката, както и това - между двата рода рядко вървят гладко - липсват теми за разговор, прехвърчат искри, появяват се различия и търкания. Противоречията и дрязгите нерядко прерастват в подигравки, обиди, кавги, клюки, интриги и пр.

  Понякога и в най-сполучливите бракове, в които партньорите нямат почти никакви сериозни проблеми помежду си, могат изкуствено да бъдат създадени такива, вкарани отвън с " отровни стрели". Клюките и интригите са в състояние да разрушат много връзки, а тези, които не успеят да разрушат - здраво да поразклатят. Източникът на " заразата" рядко може да бъде установен. По-тъжното е, че с разпространението си веднага започват да вредят на тези, срещу които са насочени. " Шушу-мушу къща разваля" е казал народът и е бил абсолютно прав. Най-лошото е, когато тези, които са създали клюките и интригите и са ги разпространили, не са намерили за какво да се хванат и са си ги измислили - от началото до края...И тогава потърпевшия изпада в ситуацията: " Когато се пусне слух, че сестра ти е проститутка, иди доказвай, че нямаш сестра". Какво трябва да направи човек, когато се окаже без вина виновен?! От кого да потърси сметка, когато не се знае, кой е " източникът на заразата"? А дори и да се разбере, въпросният източник обикновено се отрича от думите си, когато бъде поставен натясно. И ако е трудно човек да опази името си чисто, то много по-трудно е, най-често, невъзможно, да си изчисти името, когато е вече омърсено.