И, тъй като все си мълча по темата, реших веднъж и завинаги да кажа какво и кого мразя, та да е ясно и да няма тън-мън после.
Започвам от глобалното в посока минималното.
Първо мразя глобалното затопляне и климатичните промени - това да ми е зимата -20, а лятото +40 градуса Целзий го мразя, подчертавам дебело. Изчерпването на водата и нефта - също го мразя и джобът ми даже го мрази! Земетресенията - мразя ги! Това да стърчиш на улицата, понеже те е страх на осмия етаж, когато друса - мразя и в червата.
Мразя държавата, от която произхождам и мразя всички държавности изобщо, както и границите им, граничния, митническия и всякакъв друг контрол, които закрепят човека към нещо, което не се вижда, но се усеща осезателно.
Мразя паспортите, документите и всички институции, които ги произвеждат! Да дремя на опашки за документи, пък - най мразя и направо ми се гади от такива такова...
Мразя бюрокрацията!
Мразя демагогията!
Мразя политиканщината!
Повръща ми се от тях и само като ги видя, или чуя и драйфам...Релевантно мразя всеки, който става техен проводник и по тази точка на мразене няма да ревизирам никога мнението си, респективно мразенето си.
Мразя лъжата, мразя големеенето, мразя селските номера, мразя някой да ми размахва пръста си в лицето и да ме учи кое какво е и как аз трябва да мисля, харесвам, обичам.
Мразя да ме натъпкват в схеми, филми и рамки. Това последното - усилено го мразя и, така да се каже, го мразя с хъс.
Друго мразене с хъс ми е към манипулаторите ( особено към онези, които врещат, че другите ги манипулират), пишманлидерите и интригантите от второ поколение (интригата не само е в кръвта им, но и на молекулярно ниво)...дето викаше баба - ако не се наинтригантства, то не може да живее.
Мразя и другите - късопаметните, дето ще забъркат всякакви лайна, пък после ни лук яли, ни лук мирисали, ще се изтъпанчат обществото на ум и разум да учат и да демонстрират гражданско-човешка позиция. Алоооу, запрете се, молим, щото не пасем трева и не сме се родили вчера - поназнайваме и помним разни неща. Мразя ги! Все като въшки на чело изпълзяват и ми се навират в очите.
Мразя хейтърите! Айм хейтинг мразещите!
Да ме занимават с лични предпочитания - мразим! Много мразим! Какво ме интерисува мене кой какво мразел? Мразя да ми хейтварстват безразборно и нагло!
Мразя и паяци, глисти, гъсеници, плужеци, скунксове и други грозници, смрадливци и гнусотии.
Мразя високомерните, гръмогласните, егоцентриците, нарцисите, пияниците, наркоманите и бабите-клюкарки на пейките пред блока.
Мразя ветрища, блата, изтекъл бензин по асфалта, миризма на развалена риба, мразя силната музика у съседите ( щото не съм длъжна да слушам музика, която не ми харесва, принудително).
Мразя глутниците бездомни кучета, заради които седя арестувана във входа на блока.
Страх ме е и ги мразя. Има ли нещо лошо да искам градовете да са за хора? Или, който си има куче, да си го води на каишка? Затова - мразя та се късам!
Мразя вестниците, телевизията и всички, които ми искат данъци. Това няма да го обяснавам защо го мразя, понеже читателят е интелигентен.
Сигурно и други неща мразя, обаче се уморих да пиша мразейки и да мразя пишейки и оставям темата отворена за добавки, допълнения и заключителни оферти за мразене.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Сигурно си има причина и за това есе, и за отказа от поезия.Надявам се всичко да е временно защото вече ми липсваш...