2 июл. 2011 г., 16:41

Нещата, които не притежавам

2.6K 0 18
2 мин за четене

Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вярвам в Бог...


Нямам уюта на собствената си кожа. Родена съм без нея и живея оголено като нерв. Не помагат защитите, закрилите и изкуствените уюти...Болезнен е всеки допир, досег, полъх, поглед, дума, странично въздействие. Близкото ме плаши и ужасява, защото нямам в какво да се свра. Битието ми е константна болка, с която не свикнах.


Не притежавам истински успехи, понеже аз не ги виждам като успехи. Всяко постигнато нещо е само мой опит да поема дъх и да не се задуша от натиск. Сигурно отстрани изглежда, че плувам, но аз просто се опитвам да не се удавя. Животът ми е низ от конвулсии на притиснат до стената човек. Изгледът, че се боря е илюзорен - плод на инстинкта за самосъхранение на всяко живо същество.


Нямам истински приятели. Всяка близост е от типа "съседи по купе" и обикновено завършва със самообвиненията ми, че не мога дори да общувам с хората и всичко развалям. Сигурно наивната ми и открита природа дразнят и отблъскват от мен всеки, доближил се. Явно не знам къде да спра, колко и кога да кажа и как да отглеждам приятелства. Или просто понятията ми за приятелство са изкривени? Най-вероятно много говоря...


Нещата, които нямам ме карат да се съмнявам, че въобще ме е имало. Как да смятам, че съм имала живот, когато то беше само нескопосна репетиция по оцеляване? Репетиция, в която през повечето време стисках потни длани, дишах на прескакулки, стърчах нелепо на сцената и така и не си казах репликите, защото от притеснение ги бях забравила...


Питам се не дали нещо ми е липсвало, а дали мен, изобщо, ме е имало? Липсвах си и си липсвам още и това е най-вече, което ми липсва - нямам себе си. А, когато нямаш себе си, и целия свят да притежваш - все е тая...

Р.Д.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може да прозвуча тривиално,но ние сме тук-на тази Земя,за да се учим.
    Нашият всеобщ Учител задава най-трудните изпити на най-добрите си ученици, независимо дали те ги искат. И няма значение дали те вярват в Него, важното е , че Той ги обича!
    Наскоро прочетох една поредица от руския квантов физик Вадим Зеланд: "Транссърфинг на реалността". Не коментирам, а горещо го препоръчвам!
    Поздрав, Рег!
  • И аз съм Радост, и аз съм изгубена между собствените си представи за света и жестоката реалност... така и не успях да стана самоувереното момиче с вяра във възможностите и в бъдещето си...
    Поздрави! Почувствах всеки ред със сърцето си.
  • Трябва да се намериш повярваш преоткриеш!
    Успехите, приятелите ще те намерят когато тръгнеш към тях!
    А другите неща идват на мястото!
    Никой не може да има всичко, което иска!
  • Не е лесно, това разголване...
    Благодаря за откровението!
    Светъл поздрав, Радост!
  • Много въздействащо и истинско.Благодаря ти,че ме накара да се почувствам поне малко разбрана.Поздрав !

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...