Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вярвам в Бог...
Нямам уюта на собствената си кожа. Родена съм без нея и живея оголено като нерв. Не помагат защитите, закрилите и изкуствените уюти...Болезнен е всеки допир, досег, полъх, поглед, дума, странично въздействие. Близкото ме плаши и ужасява, защото нямам в какво да се свра. Битието ми е константна болка, с която не свикнах.
Не притежавам истински успехи, понеже аз не ги виждам като успехи. Всяко постигнато нещо е само мой опит да поема дъх и да не се задуша от натиск. Сигурно отстрани изглежда, че плувам, но аз просто се опитвам да не се удавя. Животът ми е низ от конвулсии на притиснат до стената човек. Изгледът, че се боря е илюзорен - плод на инстинкта за самосъхранение на всяко ...