Jul 2, 2011, 4:41 PM

Нещата, които не притежавам

  Essays » Others
2.6K 0 18
2 min reading

Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вярвам в Бог...


Нямам уюта на собствената си кожа. Родена съм без нея и живея оголено като нерв. Не помагат защитите, закрилите и изкуствените уюти...Болезнен е всеки допир, досег, полъх, поглед, дума, странично въздействие. Близкото ме плаши и ужасява, защото нямам в какво да се свра. Битието ми е константна болка, с която не свикнах.


Не притежавам истински успехи, понеже аз не ги виждам като успехи. Всяко постигнато нещо е само мой опит да поема дъх и да не се задуша от натиск. Сигурно отстрани изглежда, че плувам, но аз просто се опитвам да не се удавя. Животът ми е низ от конвулсии на притиснат до стената човек. Изгледът, че се боря е илюзорен - плод на инстинкта за самосъхранение на всяко живо същество.


Нямам истински приятели. Всяка близост е от типа "съседи по купе" и обикновено завършва със самообвиненията ми, че не мога дори да общувам с хората и всичко развалям. Сигурно наивната ми и открита природа дразнят и отблъскват от мен всеки, доближил се. Явно не знам къде да спра, колко и кога да кажа и как да отглеждам приятелства. Или просто понятията ми за приятелство са изкривени? Най-вероятно много говоря...


Нещата, които нямам ме карат да се съмнявам, че въобще ме е имало. Как да смятам, че съм имала живот, когато то беше само нескопосна репетиция по оцеляване? Репетиция, в която през повечето време стисках потни длани, дишах на прескакулки, стърчах нелепо на сцената и така и не си казах репликите, защото от притеснение ги бях забравила...


Питам се не дали нещо ми е липсвало, а дали мен, изобщо, ме е имало? Липсвах си и си липсвам още и това е най-вече, което ми липсва - нямам себе си. А, когато нямаш себе си, и целия свят да притежваш - все е тая...

Р.Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може да прозвуча тривиално,но ние сме тук-на тази Земя,за да се учим.
    Нашият всеобщ Учител задава най-трудните изпити на най-добрите си ученици, независимо дали те ги искат. И няма значение дали те вярват в Него, важното е , че Той ги обича!
    Наскоро прочетох една поредица от руския квантов физик Вадим Зеланд: "Транссърфинг на реалността". Не коментирам, а горещо го препоръчвам!
    Поздрав, Рег!
  • И аз съм Радост, и аз съм изгубена между собствените си представи за света и жестоката реалност... така и не успях да стана самоувереното момиче с вяра във възможностите и в бъдещето си...
    Поздрави! Почувствах всеки ред със сърцето си.
  • Трябва да се намериш повярваш преоткриеш!
    Успехите, приятелите ще те намерят когато тръгнеш към тях!
    А другите неща идват на мястото!
    Никой не може да има всичко, което иска!
  • Не е лесно, това разголване...
    Благодаря за откровението!
    Светъл поздрав, Радост!
  • Много въздействащо и истинско.Благодаря ти,че ме накара да се почувствам поне малко разбрана.Поздрав !

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...