2.07.2011 г., 16:41 ч.

Нещата, които не притежавам 

  Есета » Други
2378 0 19
3 мин за четене

Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вярвам в Бог...


Нямам уюта на собствената си кожа. Родена съм без нея и живея оголено като нерв. Не помагат защитите, закрилите и изкуствените уюти...Болезнен е всеки допир, досег, полъх, поглед, дума, странично въздействие. Близкото ме плаши и ужасява, защото нямам в какво да се свра. Битието ми е константна болка, с която не свикнах.


Не притежавам истински успехи, понеже аз не ги виждам като успехи. Всяко постигнато нещо е само мой опит да поема дъх и да не се задуша от натиск. Сигурно отстрани изглежда, че плувам, но аз просто се опитвам да не се удавя. Животът ми е низ от конвулсии на притиснат до стената човек. Изгледът, че се боря е илюзорен - плод на инстинкта за самосъхранение на всяко живо същество.


Нямам истински приятели. Всяка близост е от типа "съседи по купе" и обикновено завършва със самообвиненията ми, че не мога дори да общувам с хората и всичко развалям. Сигурно наивната ми и открита природа дразнят и отблъскват от мен всеки, доближил се. Явно не знам къде да спра, колко и кога да кажа и как да отглеждам приятелства. Или просто понятията ми за приятелство са изкривени? Най-вероятно много говоря...


Нещата, които нямам ме карат да се съмнявам, че въобще ме е имало. Как да смятам, че съм имала живот, когато то беше само нескопосна репетиция по оцеляване? Репетиция, в която през повечето време стисках потни длани, дишах на прескакулки, стърчах нелепо на сцената и така и не си казах репликите, защото от притеснение ги бях забравила...


Питам се не дали нещо ми е липсвало, а дали мен, изобщо, ме е имало? Липсвах си и си липсвам още и това е най-вече, което ми липсва - нямам себе си. А, когато нямаш себе си, и целия свят да притежваш - все е тая...

Р.Д.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може да прозвуча тривиално,но ние сме тук-на тази Земя,за да се учим.
    Нашият всеобщ Учител задава най-трудните изпити на най-добрите си ученици, независимо дали те ги искат. И няма значение дали те вярват в Него, важното е , че Той ги обича!
    Наскоро прочетох една поредица от руския квантов физик Вадим Зеланд: "Транссърфинг на реалността". Не коментирам, а горещо го препоръчвам!
    Поздрав, Рег!
  • И аз съм Радост, и аз съм изгубена между собствените си представи за света и жестоката реалност... така и не успях да стана самоувереното момиче с вяра във възможностите и в бъдещето си...
    Поздрави! Почувствах всеки ред със сърцето си.
  • Трябва да се намериш повярваш преоткриеш!
    Успехите, приятелите ще те намерят когато тръгнеш към тях!
    А другите неща идват на мястото!
    Никой не може да има всичко, което иска!
  • Не е лесно, това разголване...
    Благодаря за откровението!
    Светъл поздрав, Радост!
  • Много въздействащо и истинско.Благодаря ти,че ме накара да се почувствам поне малко разбрана.Поздрав !
  • Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха! Извинявам се за прекомерната искреност и занапред ще се постарая да не отворям кутията на Пандора!
    Поздравите ми!
  • Докато четях есето ти сякаш виждах себе си.А мислех че съм единствената неразбрана,объркана,безпътна и самотна,недопуснала до себе си никой приятел или недопусната до някого.Незнам дали причината е в нас че незнаем кои сме и какво искаме от живота,но със сигурност сам убедена,че ако не повярва някой в нас и не ни подаде ръка,никога и ние самите няма да си повярваме и да станем част от това общество,което сега ни отхвърля.
  • Четох и вчера, а все още не знам какво да напиша...

    Дано намериш себе си, Рег! Понякога точно така стигаме до отговорите - пишейки...
  • "Питам се не дали нещо ми е липсвало, а дали мен, изобщо, ме е имало? Липсвах си и си липсвам още и това е най-вече, което ми липсва - нямам себе си. А, когато нямаш себе си, и целия свят да притежваш - все е тая..."
    Р.Д.


    Поздравления за написаното, колкото и да жегва... разбирам!
    Рег...!
  • Приличаме си, Радост!
    Познавам до болка това самолипсване...
  • моите искрени поздравления много красиво есе, много силно, прекрасно
  • Много хубаво и стегнато есе, изказът е прекрасно овладян. Равен тон, без излишна патетика, но много въздействащо. Искрените ми адмирации!
  • "Нямам уюта на собствената си кожа. Родена съм без нея и живея оголено като нерв. Не помагат защитите, закрилите и изкуствените уюти...Болезнен е всеки допир, досег, полъх, поглед, дума, странично въздействие. Близкото ме плаши и ужасява, защото нямам в какво да се свра. Битието ми е константна болка, с която не свикнах."
    На Алеко Константинов принадлежи мисълта: "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня."
    Който се почувства успял, още в този миг е обречен, останал без стремежа към новия връх, който да вижда пред себе си...
    Размисли ме есето ти, Радост.

  • Благодаря ти за точните думи и смисъл. Не бих могла така хубаво да се изразя. С поздравления, Рег!
  • Поздрав! Хареса ми!
  • Не получил за някакъв празник покана,
    осени ме в момента идея
    пред парадния вход този ден да застана,
    за да видя какво е без нея...
    И преминаха доста познати край мене,
    устремени с коли към банкета,
    а, повдигнал яката под тихо ръмене,
    аз подложих се сам на анкета.

    Че без приеми можех - това беше ясно,
    но дали бих могъл без колата?
    Да, могъл бих и също бих могъл прекрасно
    и без толкоз висока заплата.
    Без транзистора можех, без вилата можех,
    можех също без третата стая,
    как могъл бих без слава се малко тревожех,
    но реших, че и туй ще изтрая!

    И така, под дъжда, аз си тръгнах обратно
    край вратарската фигура строга.
    И вървях, и ми беше ужасно приятно,
    че без толкова работи мога!

    Валери Петров
  • Благодаря ти за откровението, Радост! Ценна си!
  • Има те и още как! По тази тема разсъждавах. Благодаря за написаното, Регина.
  • Много издържано есе, болката на себеутвърждаването и себеотричането се усеща силно, творбата е много хубава!
Предложения
: ??:??