VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
15 дек. 2009 г., 21:58

Нестинарско Лято 

  Эссе » Философские
1856 0 24
2 мин за четене

 

 

 

                        Н Е С Т И Н А Р С К О    Л Я Т О

 

     _______________________________________________

 

                                                                        Опит от Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Повтори си пет пъти тази дума. Или не – по-добре седем!

           И ще ти стане жарко.

           Защото лятото означава слънчева жарава.

           Означава Огън. Означава Светлина. Означава Виталност.

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Какво е лятото?

           Една четвърт от годините. Една четвърт от живота на Времето. Една четвърт и от нашия живот. Защото за нас, Човеците, Времето е онзи безкрай на чудесата от първия до последния ни дъх. Само миг от Вечността. Но сакрален миг, без който нямаше да съществува Животът. Нашият пулс, с неговите пролет, есен, зима. И с неговото Лято.

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Най-животворният сезон от безкрайния вървеж на Продата по Спиралата на Времето. И на нейните чада – Човеците. Лятото, което възвира кръвта на Земята. За да се роди нашият хляб. Лятото, което стои най-отгоре, на върха на Пътя ни. Онзи връх, който, ако го изкачим – можем да се обърнем и назад, и напред, и да кажем:

           -  Хора! Мили хора, дарявам ви моето лято!

           Да го кажемо тихо. Като Молитва. Ако сме жарки като лятото, Човеците не могат да не ни чуят.

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Може би за теб лятото е потта, залепила ръцете ти за кормилото на огромния камион. Или пък лятото за теб е клокочещият под краката ти победен метал. Бяло разтопен от горчилката на залъка ти. Компютърът. Чертожната маса. Скелето...

           А за теб? Хей, приятелю, за теб какво е лятото?

           Не е ли то в очите ти, когато погледнеш на Земята от покореното Небе? Или пък животът, който даряваш от сърцето си, скрито под бялата престилка. Малката ръка, която държиш, за да изпише първите слова....

           Сетих се!

           Лятото за теб е вятърът, който чуваш как звънти в гривите на конете.

           Лудналите коне, полетели към Слънцето, за да го хванат с криле.

           Нали?

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Лятото винаги е бялата жарава на Слънцето.

           Можеш ли да стъпиш в нея?

           Като нестинарка с Икона в ръце...

           Знаеш ли защо те не са се разтапяли върху въглените?

           Защото Вярата ги е правила по-горещи от тях. Затова!

 

           ЛЯТО. ЛЯТО. ЛЯТО!...

 

           Повтори си пет пъти тази дума. Ако искаш, може и седем.

           И със сигурност ще ти стане жарко.

           Защото Лятото означава Слънчева Жарава.

           Означава Огън!

           Означава Светлина!!!

 

 

           Или не – Лятото означава Живот, който е победил Смъртта...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??