Обратно броене
Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни любезно да седнем и на отсрещната седалка, точно срещу нас една около 55-60 годишна вече "попрецъфтяла роза" с гарваново черна дълга коса, ярко червило и лак, руж и грим...както си му е реда, но детето почва да плаче и иска да слизаме по никое време! В чудо се видях, чудя се какво и става, почвам да я баламосвам с коли и цветя, дето се виждат от прозорците, но не се получава! По едно време, тя ми шепти в ухото:"Бабо, страх ме е...това е Баба Яга...." и в упор гледа жената срещу нас! Разгеле, жената слезе на "Пирогов", та ние продължихме.
Тази случка ме накара да се замисля. Не, че ме интересува кой как се облича и кой как се чувства?! Лично аз се обличам прилично и се чувствам отлично в синхрон с възрастта си, но явно има хора, които не искат да се примирят с напредването на годините, искат не да спрат времето, а направо да го върнат, ама...не става!
Най-трудно май остаряват бивши хубавици и бивши мачовци?! И точно това е смешно и гротескно ."Убавиците" , без да се съобразяват с "напъпилите" години, развели дълги руси и черни гриви, обилно напудрени по вече поувехнали бузи и "мачовци" с боядисани олисяли перчеми, с тесни дънки, открояващи "пакета", с бейзболни шапки с обърнати козирки....смях или плач?! Лично на мен ми се плаче...
А, бе хора - дръжте се естествено! Старостта няма да ви прескочи, няма да ви подмине, няма да ви отмине, освен ако Оная с Косата не ви прибере, преди да сте станали за посмешище?! Всичко това, което е било до определена възраст - дълги гриви, ярки гримове, тъмни перчеми, тесни дънки, бурни страсти, яки запои е отминало! Може би, донякъде е приемливо за холивудските звезди, но за средно статистическия човек е клоунада ?! След определена възраст, да се правиш на 20 годишен е смешно, жалко и не буди възхищение, а само....съжаление...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
