28 сент. 2011 г., 23:09

Самоубийствена толерантност*

1.5K 0 0
1 мин за четене
На  хората някак  им  прикипя! Едно  такова  хубаво кипене... Обединяващо. Пламнахме  като прахан оставен  на слънце. До един  момент...
Агресията  е лош съветник.
Глупостта  също...
Но  някак ги  подкрепям  тези  хора. Дори  и  ги  разбирам. Не  съм  аз тази,  която  да каже  дали  е  правилно или  не.  Не   съм  аз  тази,  която  да  ги съдя.  Но  знам,  че  не  е правилно през  последните  20  години  да  бъдем  изяждани отвътре. Истински паразитизъм.
И  хората  чакаха... Бяха  толкоз  търпеливи. Убиваха  децата  ни,  изнасилваха  жените  ни, пребиваха  мъжете  ни. Обърнеш  глава,  прекръстиш  се и  се  помолиш  да  не  ти  дойде  до  главата.  Едно  овчедушие  ни  тресеше. Опасно  чак...
Така  загрижените  политици продължават да  наливат  пари  в една  загубена  кауза - как  да интегрираш някой,  който  не  иска  да  бъде  интегриран. Някой, който  се  чувства  толкоз  добре  в  паразитното  си съществуване.  Живот ли  бе  да  го  опишеш. Не  работиш,  не плащаш данъци,  а  парите  текат  ей  тъй,  от  нищото. Кеф. По  български.
Битовата циганска  престъпност придобива толкова  големи  размери,  че  е заплаха  за  нормалното  ни  съществуване  като  държава.  Не  обвинявайте  хората  на  улиците. Не  са  виновни  те.  Виновни  са  тези,  които  с  цел  да  привлекат  циганския  електорат, го  направиха недосегаем.  Всъщност Kатуница  е  отражение  на  нашата  България.   България,  в която властва беззаконие, равнодушие  и наглост. В  моята България, в  която думата  национализъм  стана   мръсна   дума.
За
бравете  Катуница,  но  не  забравяйте  България.  Не  моята,  нашата  България...  Дано и  държавата  да  не   "забрави"!



АМИН




*"Самоубийствена толерантност"  - 
Документален филм на Студенти в с. Михайлово, където бе извършено поредното циганско убийство, 40-годишна жена е убита за няколко накита.

http://www.youtube.com/watch?v=ZaCYSWPo72M

http://www.youtube.com/watch?v=YsTlQLNzKYA

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...