На хората някак им прикипя! Едно такова хубаво кипене... Обединяващо. Пламнахме като прахан оставен на слънце. До един момент...
Агресията е лош съветник.
Глупостта също...
Но някак ги подкрепям тези хора. Дори и ги разбирам. Не съм аз тази, която да каже дали е правилно или не. Не съм аз тази, която да ги съдя. Но знам, че не е правилно през последните 20 години да бъдем изяждани отвътре. Истински паразитизъм.
И хората чакаха... Бяха толкоз търпеливи. Убиваха децата ни, изнасилваха жените ни, пребиваха мъжете ни. Обърнеш глава, прекръстиш се и се помолиш да не ти дойде до главата. Едно овчедушие ни тресеше. Опасно чак...
Така загрижените политици продължават да наливат пари в една загубена кауза - как да интегрираш някой, който не иска да бъде интегриран. Някой, който се чувства толкоз добре в паразитното си съществуване. Живот ли бе да го опишеш. Не работиш, не плащаш данъци, а парите текат ей тъй, от нищото. Кеф. По български.
Битовата циганска престъпност придобива толкова големи р ...