- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото любовта е артистичност, а аз съм творец. Ако аз съм онази точка цветност и за мен би било обидно да ме причислявате към останалата боя сивост, ако тази цветна точка извира от непоколебима енергия и разруха. Толкова малка, а готова да унищожи цял свят и да създаде нови точки, цветни като нея, точки готови да творят и живеят. Толкова много шансове и цветност, а никой не ги забелязва, сякаш еднаквостта избожда очите Ви и не забелязвате същината, цветното и различно. Нали всички искаме това, защо сме толкова слепи тогава? Или ви е страх да бъдете такива, цветни? Нима ще позволя да ме поставяте под общ знаменател, та аз съм бомба, която ще гръмне всеки момент, жалко е, бомбите са черни и все пак са различни от сивото!
*Звънецът би, учителката стоя шокирано от дръзкия ми отговор, замисли се и излезе от стаята. Секунди след това, класът ми започна да пляска. Сякаш сивотата този път беше по-ярка и някак различна!
© Merten29 Все права защищены