Apr 28, 2019, 9:56 AM

Сивотата

2.4K 9 11
1 min reading

 

 

- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!

- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?

- Така е справедливо!

- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото любовта е артистичност, а аз съм творец. Ако аз съм онази точка цветност и за мен би било обидно да ме причислявате към останалата боя сивост, ако тази цветна точка извира от непоколебима енергия и разруха. Толкова малка, а готова да унищожи цял свят и да създаде нови точки, цветни като нея, точки готови да творят и живеят. Толкова много шансове и цветност, а никой не ги забелязва, сякаш еднаквостта избожда очите Ви и не забелязвате същината, цветното и различно. Нали всички искаме това, защо сме толкова слепи тогава? Или ви е страх да бъдете такива, цветни? Нима ще позволя да ме поставяте под общ знаменател, та аз съм бомба, която ще гръмне всеки момент, жалко е, бомбите са черни и все пак са различни от сивото!

 

*Звънецът би, учителката стоя шокирано от дръзкия ми отговор, замисли се и излезе от стаята. Секунди след това, класът ми започна да пляска. Сякаш сивотата този път беше по-ярка и някак различна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Merten29 All rights reserved.

Comments

Comments

  • Многоцветие мира в нас самих. Очень хорошо!
  • Поздравления! Имаш талант! Продължавай да пишеш!
  • Интересно. Да видим какво ще стане по-нататък. 🌈
  • "Всяко нещо е цвят. Всяко чувство е цвят. Тишината е бяла".
    Алесандро д’Авения
  • Мен ме изгониха от часовете по литература, защото защитих Ирина от "Тютюн", класа ръкопляска, а другарката ме помоли да не и провалям часовете. Писа ми 6, не ходих на матура...
    Когато рецитирах Лудият на Шандьор на някакво ТНТМ искаха да ме изключват, че залата се побърка от смеха на ЛУДИЯТ, не от произведението и думите... - трябваше да занеса произведението на учителският съвет, не знам кой се е застъпил... Вече не бях комсомолски секретар.

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...