Fallen (Момиченце)
4 35
9 февр. 2005 г., 22:01

След сбогуването 

  Эссе
2306 0 8
1 мин за четене
... Ние все още търсим, но всичко е пусто
и няма покой, утеха или дори сън.
Една студена липса обгражда същността ни,
а тази болка е непоносима ...
Далеч някъде под звездите ти сигурно се усмихваш...
Далеч някъде над черното небе ти още усещаш нашето последно докосване с мокри от сълзи длани - тези длани обвиваха мъртвото ти лице ... и те галеха с отчаяна любов, рушителна обич, помитаща скръб: да те събудят от това страшно спокойствие и неподвижност ...
И ако сега протегнеш ръка ... където и да си, усмивката ти отново ще изгрее; тогава може би ще забравиш колко уплашен си бил когато си чул за пръв път глухите стъпки на Смъртта, колко сам си бил, когато си докоснал ледените й пръсти, как си се молел да ти се даде последен миг да кажеш поне едно тихо "сбогом" ...
Ти ще забравиш всичко това, защото вече знаеш - щастието и всичко подобно на него не зависи от живота, нито от вечността , а от топлината в сърцата ни, която не ни напуска дори накрая ...


Посвещение - На моят скъп Миленски ( почивай в мир , слънчице ... ) . На моите приятели, които безкрайно обичам . На Кристиан .

© Момиченце Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз скърбя за някой,който съм загубила завинаги. Страдам за нещо,което няма да се върне. За такива неща човек винаги е малко егоистичен.
    Той може би е шастлив, а болката по него остава в мен за цял живот!...
  • Всичко ще бъде наред
  • Да се РАДВАМ ли ? На какво ?!?!
  • Карлос , няма да е лошо да ми отговорип ??
  • Изпитала съм го и ти съчувствам!
  • Много е въздействащо!! Съжалявам, че е трябвало да го изпиташ
    Поздрави!
  • Благодаря много. Ти вече знаеш мнението ми за твоето . Наистина е супер ...
  • Определено е много силно мила;( Съжалявам за Милен!
Предложения
: ??:??