... Ние все още търсим, но всичко е пусто
и няма покой, утеха или дори сън.
Една студена липса обгражда същността ни,
а тази болка е непоносима ...
Далеч някъде под звездите ти сигурно се усмихваш...
Далеч някъде над черното небе ти още усещаш нашето последно докосване с мокри от сълзи длани - тези длани обвиваха мъртвото ти лице ... и те галеха с отчаяна любов, рушителна обич, помитаща скръб: да те събудят от това страшно спокойствие и неподвижност ...
И ако сега протегнеш ръка ... където и да си, усмивката ти отново ще изгрее; тогава може би ще забравиш колко уплашен си бил когато си чул за пръв път глухите стъпки на Смъртта, колко сам си бил, когато си докоснал ледените й пръсти, как си се молел да ти се даде последен миг да кажеш поне едно тихо "сбогом" ...
Ти ще забравиш всичко това, защото вече знаеш - щастието и всичко подобно на него не зависи от живота, нито от вечността , а от топлината в сърцата ни, която не ни напуска дори накрая ...
Посвещение - На моят скъп Миленски ( поч ...