Feb 9, 2005, 10:01 PM
След сбогуването
1 мин reading
... Ние все още търсим, но всичко е пусто
и няма покой, утеха или дори сън.
Една студена липса обгражда същността ни,
а тази болка е непоносима ...
Далеч някъде под звездите ти сигурно се усмихваш...
Далеч някъде над черното небе ти още усещаш нашето последно докосване с мокри от сълзи длани - тези длани обвиваха мъртвото ти лице ... и те галеха с отчаяна любов, рушителна обич, помитаща скръб: да те събудят от това страшно спокойствие и неподвижност ...
И ако сега протегнеш ръка ... където и да си, усмивката ти отново ще изгрее; тогава може би ще забравиш колко уплашен си бил когато си чул за пръв път глухите стъпки на Смъртта, колко сам си бил, когато си докоснал ледените й пръсти, как си се молел да ти се даде последен миг да кажеш поне едно тихо "сбогом" ...
Ти ще забравиш всичко това, защото вече знаеш - щастието и всичко подобно на него не зависи от живота, нито от вечността , а от топлината в сърцата ни, която не ни напуска дори накрая ...
Посвещение - На моят скъп Миленски ( почивай в мир , слънчице ... ) . На моите приятели, които безкрайно обичам . На Кристиан .
и няма покой, утеха или дори сън.
Една студена липса обгражда същността ни,
а тази болка е непоносима ...
Далеч някъде под звездите ти сигурно се усмихваш...
Далеч някъде над черното небе ти още усещаш нашето последно докосване с мокри от сълзи длани - тези длани обвиваха мъртвото ти лице ... и те галеха с отчаяна любов, рушителна обич, помитаща скръб: да те събудят от това страшно спокойствие и неподвижност ...
И ако сега протегнеш ръка ... където и да си, усмивката ти отново ще изгрее; тогава може би ще забравиш колко уплашен си бил когато си чул за пръв път глухите стъпки на Смъртта, колко сам си бил, когато си докоснал ледените й пръсти, как си се молел да ти се даде последен миг да кажеш поне едно тихо "сбогом" ...
Ти ще забравиш всичко това, защото вече знаеш - щастието и всичко подобно на него не зависи от живота, нито от вечността , а от топлината в сърцата ни, която не ни напуска дори накрая ...
Посвещение - На моят скъп Миленски ( почивай в мир , слънчице ... ) . На моите приятели, които безкрайно обичам . На Кристиан .
© Момиченце All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всичко ще бъде наред
-
Да се РАДВАМ ли ? На какво ?!?!
-
Карлос , няма да е лошо да ми отговорип ??
-
Изпитала съм го и ти съчувствам!
-
Много е въздействащо!! Съжалявам, че е трябвало да го изпиташ
Поздрави! -
Благодаря много. Ти вече знаеш мнението ми за твоето . Наистина е супер ...
-
Определено е много силно мила;( Съжалявам за Милен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Той може би е шастлив, а болката по него остава в мен за цял живот!...