Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
10 апр. 2018 г., 21:01

Свободата ѝ не струва жълти стотинки.... 

  Эссе » Философские
2402 5 5
1 мин за четене

Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мълчи... не се оправдава, не плаче, не крещи, не проклина - просто мълчи... Единствената ѝ компания са птиците на перваза. Бавно отпиваща глътка питие. Поглежда се в огледалото и вижда, че страните ѝ са сухи но душата ѝ плаче. Сипва си още едно и полива собствената си болка заедно с малко пепел от точно петте изпушени цигари за вечерта...
Тя диша, но вече не мечтае.
Тя се усмихва, но не е щастлива
Тя пее на глас, и после плаче. Крие сълзите си дори от завивките, които покриват крехкото ѝ тяло....
Тя е истинска жена, а вие, вие сте хлапаци които не разбирате любовта. Обичате да късате цветята и след това ги тъпчете под краката си..., изхвърляте ги през слепите си прозорци. Обичате да затваряте птиците в клетки. Докато мъртвите, крила са все още топли, излизате в търсене на нови и по - красиви, за да затворите и убиете и тях...., защото смятете, че това е норма и е позволено в жестокия ви недодялан свят. После съдите и замеряте с камъни, същите тези съдби ,които сте погубили със жестокостта си...
А,тя е жива. . въпреки десетките убийства...и не продава свободата си, на тези, които не знаят, какво е Любов... и вместо обич, предлагат затвори.... и любовни послания струващи жълти стотинки....

 

автор: Моник Валерѝ
дата: 10.04.2018 г.

© Моника Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??