Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и сега! Страхотна тема! Истинско предизвикателство е, ако успеем дори само за миг да се докоснем до истинската и дълбочина. Всички ние живеем по-добре или по-зле тласкани от един фундаментален стремеж да се освободим. Полагаме неистови усилия за това. Напрягаме се до последни сили с надеждата, че след това ще дойде онзи дълго очакван момент, в който всичко ще си дойде на мястото. Отново ще сме като деца. Отново ще бъдем свободни да играме, а не да работим. Отново ще ни прощават всичко. Сутрин ще ни пробужда светлината, вечер ще ни приспива топлината. Реално ли е това? За някои хора дори и това може да се окаже ограничение. За тях не е достатъчно да се чувстват добре. Те се нуждаят от възможността във всеки един момент да променят решението си или ситуацията, в която се намират независимо от това дали тя е правилна, или не. Но всъщност това ли е Свободата? Онази истинската, която търсим. Заслужава ли си? Може ли да съществуваме ние или света в такава своенравна свобода? Свобода, благодарение на която във всеки един момент можем да решим да прекратим всяко нещо, което сме започнали, дори и собствения си живот? Възможно ли е светът изобщо да съществува с нея? Не, разбира се! Да се вярва и да се търси такава абсолютна свобода е една от най-големите човешки заблуди по отношение на смисъла на съществуванието. Стремежа към нея обаче си остава. Търсим да я постигнем чрез власт и контрол, но изпадаме в още по-голяма зависимост. Често я отнемаме от другите, но пак не я придобиваме. Първо сме непримирими, после сме отчаяни. Първо се захващаме с всичко, после с нищо. В началото сме оптимисти, накрая сме депресирани. Така и не получаваме това, което търсим. Лош ли е Бог? Дявола ли е нашето спасение? Далече може да стигнем яхнали Лъжата, нищо че краката и са къси. Далеч разбира се не означава, там където искаме. В този си стремеж човечеството се люшка между два полюса. Първо чупи оковите на робството за да намери хаоса. После за да се спаси от този хаос налага ред, а накрая получава робия. Следва естествен бунт, но когато се освобождаваме без разбиране идва безсмислието, т.е. нов хаос. После търсейки реда, при толкова много различни разбирания не можем да се предпазим от насилието. Къде е изхода? Изхода е да разберем кои сме всъщност, и за кое си заслужава да се борим. Като не знаем кои сме, как ще намерим своя дом? Ако не намерим домът си как ще бъдем щастливи? Къде е спасението? Спасението е в съгласието и мира. Как да го постигнем? Като се откажем от разбирането, че в света има много истини, и всеки си има негова. Истината е една и тя ни прави свободни от бремето на Лъжата. Където е нашият дом, там са нашите родители. Не трябва да ги търсим надалеч. А Истината къде е? Истината е в това, което сме, а Свободата е в това, което правим. Висшата Свобода е, не възможността да правим винаги това, което ни хрумне. Висшата свобода е да творим, т.е. въпреки ограниченията и чрез тях да намираме начин да показваме тази Истина. Защото, какво представлява творчеството, без ограниченията, без тях то не би съществувало. Светът не би съществувал в условията на абсолютна математическа свобода. Ограниченията ни дават всичко, от което имаме нужда. Те ни дават възможността да се докоснем, да се целунем, да копнеем. Те ни дават целия материал, а нашата свобода е в това, което ще направим с този материал. Свободата не е в това да променяме решенията си, а в това да ги вземаме. Във великия момент, в който ги вземаме се проявява нашата свобода. В свещеното време, през което ги реализираме, се проявява нашето творчество. Това е огромна радост и привилегия. Това е свободата и избора да съществуваме. Затова избрах да споделя това, затова избрах да се възползвам от свободата и ограниченията на белия лист.
© Радослав Горновски Все права защищены
Това е много красиво Радвам се, че прочетох.