Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и сега! Страхотна тема! Истинско предизвикателство е, ако успеем дори само за миг да се докоснем до истинската и дълбочина. Всички ние живеем по-добре или по-зле тласкани от един фундаментален стремеж да се освободим. Полагаме неистови усилия за това. Напрягаме се до последни сили с надеждата, че след това ще дойде онзи дълго очакван момент, в който всичко ще си дойде на мястото. Отново ще сме като деца. Отново ще бъдем свободни да играме, а не да работим. Отново ще ни прощават всичко. Сутрин ще ни пробужда светлината, вечер ще ни приспива топлината. Реално ли е това? За някои хора дори и това може да се окаже ограничение. За тях не е достатъчно да се чувстват добре. Те се нуждаят от възможнос ...