7 мая 2007 г., 09:55

Той е назад

1.6K 0 13
1 мин за четене
 

Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свързвам любовта със сърцето си. Ако не я свържа рискувам да я оставя някъде там, дълбоко в пределите на съзнанието си, да я оставя да живее в имагинерен свят и да копнее по реалния.

Цялото ми същество заживя в него. Онзи реален, дълбокомислен мир, към който всеки се стреми. Аз нахлух в него и той ме обсеби, без да пита зрял ли съм или не съм. Да, бях. Бях много зрял и преждевременно зрял. И слаб бях. И тъп. И малък дечко. Бе ми дадено едно, онова едно, до което рядко се докосва масата, а онова другото, което всички са пипали, бе встрани от мен. За мен то бе забранено като ябълка в райска градина. Трябваше да е назад. То трябваше да е назад в миналото. Онова забранено-бленувано трябваше отдавна да е изчезнало някъде в детството ми заедно с наивните представи. Онова обикновеното, което копнея сега. Искам си го. Искам скапания кабел от лев и деветдесет, а не оня златен, оня гаден и разяждащ киселинната ми същност, която и без това не е нищо друго, освен разяждаща субстанция... Маймуна. Това съм аз. Защото не чувствам това, което пиша. То е просто игра на ума, но не отразява сърцето ми. Сърцето спи, замряло в своя наркотичен сън. Упоих го, защото не ща да го боли, какво да се прави. Наркотикът ще го убие. Ако не го надрусвам, болката също ще го претрепе. Резултатът ще е еднакъв. Тогава какво значение има. Нали в новата реалност то няма да ми трябва. От мен просто ще се изисква да съблюдавам зрелостта си. И да не я изпускам, защото изпусна ли я, кучето ще ме изяде и ще стана циник. Зрелостта ми ще е цинична. Светът-куче ще ме е изял. А кабелът ми. Биташкият кабел от лев и деветдесет. Искам го. Той е назад.

Sofia

11.03.200700:20

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Белов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз вече съм кух! Поне чувствам, че душата ми е куха!
  • важното е ти да не си част от това, иначе кухи колкото искаш
  • Ами, че аз виждам купища скелети - обвивка, която е куха отвътре.
  • "проституткавата курва"-както казва Джон Ленън.Но ако съвестта наистана можеше да гризе, често по улиците щяхме да срещаме скелети.
  • Мда, ама аз и според обществените критерии не правя нищо. Дори напоследък не чета, което е пагубно за мен. Само пия. Вечер от 8, понякога до 4 сутринта. Алкохолът помрачава съзнанието ти, което от своя страна, бидейки помрачено, потиска съвестта ти, която е една мръсна гадна деспотична курвичка.

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...