Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свързвам любовта със сърцето си. Ако не я свържа рискувам да я оставя някъде там, дълбоко в пределите на съзнанието си, да я оставя да живее в имагинерен свят и да копнее по реалния.
Цялото ми същество заживя в него. Онзи реален, дълбокомислен мир, към който всеки се стреми. Аз нахлух в него и той ме обсеби, без да пита зрял ли съм или не съм. Да, бях. Бях много зрял и преждевременно зрял. И слаб бях. И тъп. И малък дечко. Бе ми дадено едно, онова едно, до което рядко се докосва масата, а онова другото, което всички са пипали, бе встрани от мен. За мен то бе забранено като ябълка в райска градина. Трябваше да е назад. То трябваше да е назад в миналото. Онова забранено-бленувано трябваше отдавна ...