ТВОРЕЦ, ТВОРЧЕСТВО, ИЗКУСТВО, ЕСТЕТИКА
В края на деня, оформили кръг около пламъците на големия огън в пещерата Те потропват, приклякват, подскачат в ритъм, размахвайки копия от радост и гордост, че са успели да победят онова огромно животно с остри и силни рога, с чието месо са заситили глада си този ден и ще го засищат още много дни. После, налягали около топлината на огъня, заспиват. Притиснала нежно към гърдите си своето скимтящо новородено, Тя се поклаща бавно в такт с необичайните, странни, гърлени, монотонни, успокояващи, гальовни звуци, които излизат от гърлото й. То притихва и кротко заспива. Той не спи. Взема в ръката си, с която днес е нанесъл точния удар с копието в окото на животното, един изгаснал черен въглен и умислен, бавно, върху стената на пещерата чертае контурите на жертвата си. Те танцуват, тя пее, той рисува. Те изразяват своите чувства. Те отразяват своя свят. Те са доволни от това. Те творят.
Потребността да изрази себе си, отразявайки външния чрез вътрешния си свят и удовлетворението от тази дейност са причините Homo sapiens да се превърне в творец.
Кой човек е творец и кое прави създаденото от човешкия ум и фантазия изкуство? Творец ли е първият човек, прикрепил с лико към дървена тояга каменно острие и въоръжил се с първото копие? Безспорно. Творци ли са новаторите, изобретателите, измислили и изработили необходими за улеснение на бита оръдия, предмети, инструменти, които са използвали своя ум, знание, въображение, за да ги създадат? Да. Създаденото от човека може да бъде определено като творчество, когато е нещо ново, непознато, нещо, което не е копирано от никъде. Оня, който създава, влагайки своя мисъл и фантазия е творец, оня, който копира, мултиплицира, е производител. Творецът твори, занаятчията произвежда. За да е добър творецът е нужен талант, за да е добър производителят е достатъчна рутина, която се придобива с многократна и продължителна повтаряемост. Затова първата характеристика на творчеството е неговата уникалност. Но само тя не е достатъчна, за да бъде едно творение изкуство. За да се случи това, е необходимо, след като е създадено, то да спечели одобрение и възхищение на други хора, т.е. да бъде успешно. Но дори и притежаващо уникалност и постигнало публичен успех, създаденото пак може да не е изкуство, когато е предмет, насочен за задоволяване материални потребности. Творението на изкуството е послание на един позитивен човешки дух към друг, отворен, търсещ човешки дух, то е начин на комуникация на духа на твореца.
Какъв е първичният импулс на твореца? Да освободи своите емоции и да изрази своето светоусещане като ги предаде по различен начин на субекти извън себе си. Добре... Творчество ли е която и да е талантливо създадена творба, ако творецът я задържи само за себе си? Да, но все още не е изкуство. Разбираемо е, че в изкуство може да я превърне показването, но най-вече одобрението, харесването й от много хора. Може, макар че не винаги се случва. Творецът, от каквато и да е величина, обикновено има нужда да покаже онова, което е създал, т.е. своя вътрешен свят. Защо е така? Защото има нужда от изява, от потвърждение на своята житейска философия, от съпричастност, от разбиране, има нужда да бъде полезен, да бъде забелязан, да провокира, има нужда да се покаже на другите, да излезе на светло, на широка сцена, да остави нещо след себе си, което той смята за ценно, а понякога и защото гони известност и слава. Причините и отговорите са различни и винаги са в пряка зависимост от егото му, което понякога е суетно и самомнително. Защо го прави, какво го подтиква, осъзнат или импулсивен е този душевен ексхибиционизъм, каква точно цел преследва, когато представя творбата си на хората? Всеки творец носи отговорите на тези въпроси в себе си и може да ги намери, ако ги потърси. Преследвайки съзнателно, или подсъзнателно, точно одобрението на другите, всеки творец е удовлетворен, когато творчеството му е успешно. Само че кое точно превръща едно творение в успешно изкуство? Както за всяка стока, която се предлага на всеки пазар, така и в духовната сфера отговорът е – неговата стойност. А кое определя стойността му? Не точно търсенето, както е на материалния пазар, а преди всичко неговото послание, естетическата наслада, която носи и неговата степен на внушение. Онова най-важно за развитието и усъвършенстването на човешкия дух божествено послание за човеколюбие, красота и градивност, което движи човека напред и нагоре. До колкото по-голям брой адресати стигне това послание, колкото повече човърка мисълта или естетическа наслада носи, толкова по-успешно е изкуството и толкова по-голяма е вероятността да се наложи във времето и да се превърне в класика. Логично съществуват творби, чието послание може да бъде “разчетено” от ограничен брой “потребители”, които имат подобни на твореца духовни “рецептори” да го приемат, да го “вдишат”, т.е. т.н. “елитарно” изкуство. Тези творци чувстват света по-различно, неразбираемо за мнозинството и са малко хората, които могат да ги разберат и оценят. Някой го наричат “Изкуство заради самото изкуство”. Такова изкуство е предизвикателство към потребителите. То по-скоро е изкуство от бъдещето и е трудно разбираемо във времето, когато е създадено. Понякога творецът приживе не вижда признанието му. А понякога то се налага на духовния пазар не поради големия брой потребители, а поради високата оценка от “разбирачи” – изкуствоведи и критици и поради по-лесното лансиране на такива, най-често художествени творби, в снобския, парвенюшки, платежоспособен елит, който по-често сляпо следва модните тенденции, без да има нагласата и възможностите да ги разбере, но стремейки се да се идентифицира с духовния елит на обществото. Такова творчество е нагласа, право и избор на твореца.
Изкуството е отражение и възпроизвеждане на външния свят, пречупен през вътрешния, уникален свят на човеци с творческа нагласа посредством техните възможности. То е съзидателна, творческа дейност на определени мислещи субекти и зависи от тяхното отношение и възприемане на заобикалящата ги реалност. Начина на отразяването зависи от светоусещането, емоционалната нагласа, възможностите и таланта на твореца. Един и същ обект или явление от действителността се възприема по различен начин, може да предизвика различни мисли и емоции и съответно да се отрази от различен ъгъл, както и чрез различни изразни средства от различните творци – чрез рисуване, писано и неписано слово, движение на тялото, пеене, свирене, извайване от различни материали и др.
Изкуството е естетика според буквалния смисъл на тази дума (aesthetics – усещане, т.е. сетивно възприятие), защото е резултат от сетивните възприятия на твореца, но не винаги е естетично според философския й смисъл, който се свързва с красотата. Чрез сетивата си човек не възприема само красивото, тъй като в света, който ни заобикаля съществува много грозота, от която можем да се дистанцираме, но няма как да се изключим, защото тя неизбежно въздейства негативно върху взаимоотношенията и бита ни. И много често творците избират за обект на творчеството си точно неестетичното, избират да покажат уродливото, страшното, гротескното като антипод на прекрасното и изящното, за да въздействат чрез отрицанието върху онези, които ще “консумират” тяхното изкуство. Примери за това има достатъчно.
Изкуството по един или друг начин представя, но и формира културата на обществото. Големият творец, както неизбежно е “продукт” на своето време, така и винаги притежава нещо по-нетрадиционно, по-специфично, по-ексцентрично в световъзприятието, с което творбите му привличат и се налагат. Макар че в момента в нашето духовно (най-вече музикално) пространство има много творби, които се приемат, налагат се, имат пазарна, но нямат духовна стойност. Успешни са, но не са изкуство. Те девалвират ценностната система на обществото, манипулирайки младото поколение с ефектни похвати и възползвайки се от лесния достъп, който предоставя днешното време. От екраните и сцените се лее чалга и кючек, чието послание в общи линии се свежда до “Само да те гепна...” и “Ох, банана, ах, банана...”, от сцените се сипят вулгарни и пошли улични “майтапи”, книжният пазар се дави в сладникави и сълзливи булевардни романи, а екраните – в кръв от безсмислени кървави екшъни и ужасяващи трилъри, в които силният е оня, който стреля и убива, убива, убива. Съзнанието на незрелия човек представлява tabula rasa, върху която най-лесно и трайно оставят своите знаци и белези домашното възпитание и изкуствата, тъй като младите са подвластни на емоциите в най-голяма степен, което ги прави и най-достъпни за манипулиране. Но, както вече споменах, успешната творба не винаги е изкуство, защото няма принос за развитието на ония, за които е предназначена. Ценни за това наше общество са творенията, които притежават качествата да въздействат на индивида да се придвижи напред в своето развитие, да провокират човеколюбие, да насочат към истински ценности, да формират градивни, ярки, духовни личности, а не безлични консуматори. От упражненията по изкуство до истинското изкуство има огромно разстояние. Истинският, големият творец има съзнание или подсъзнание за своята мисия, той притежава оня вътрешен усет и отговорност, които не му позволяват да прекрачи границата, която превръща творбата в халтура и кич, които носят вреда, а не полза, опошлявайки съзнанието на обществото. На това сме свидетели в последните години в областта на популярната музика и хумора в България. Примери откриваме постоянно по медии и сцени, където виждаме уж хумористични и сатирични скечове, които, вместо да окарикатурят един начин на живот, поведение, език и морални ценности, всъщност ги налагат. Не се знае дали това е с меркантилна цел, дали е съзнателно търсен резултат на изпростяване, с цел лесна манипулация, или е безхаберие на “творци”, които не могат да преценят интелектуалните възможности за възприятие на аудиторията, която ги гледа и слуша. Истинско изкуство са онези човешки творения, които не се целят в първосигналната система на човека, а в неговия дух, те не тласкат към агресия, насилие, омраза, алчност, жестокост, разврат. Ето една азбучна истина, формулирана още в зората на цивилизацията: “Artes molliunt mores” (Изкуствата смекчават нравите) - Овидий. Е, тогава, създава ли истинско изкуство “злият гений”, разрушителният ум, който не се интересува за последиците от въздействието на творението си върху ония, които ще го видят, чуят, прочетат, който не се интересува дали сочи пътя на възхода, или пътя на падението?
Времето винаги отсява стойностното изкуство от халтурата и кича. Но общество, което не е в състояние да го направи своевременно, не търпи развитие и започва да се търкаля обратно надолу по пътя, откъдето идва.
© Даша Все права защищены
Но не бих го оценил, аз не обичам да оценявам, има си и цензори тук, те ще го направят.
Само с две неща не мога да се съглася, но авторката сигурно има отговор и на това:
-че изкуството трябва да е успешно и;
-че изкуството смекчава нравите.
Светът много бързо се променя, изкуството - също.
Гледам, че е писано преди време, остаряло е вече, не е актуално писаното, просто би могло да служи като камък, на който да се опрат новите. Ако поискат.
Пак браво, наистина сериозно есе!